„Много съм скептичен спрямо тези ваксини. Твърде бързо ги произведоха", казва един мъж в центъра на София. „Не, не се страхувам от коронавируса. И не желая да се имунизирам. Не вярвам във ваксините", казва друг. Като тези двама софиянци очевидно мисли преобладаващата част от българското население, тъй като делът на имунизираните срещу COVID-19 в България е изключително нисък – макар че страната разполага с достатъчно количества от одобрените ваксини, пише Клеменс Ференкоте от ARD.
Едва 15,5 процента имунизирани
Напълно ваксинирани до средата на август са били малко над един милион българи, или 15,5 процента от населението. При това хората могат почти навсякъде да се ваксинират: в парковете, в големите търговски центрове, в отдалечените села, във ведомствата, фирмите и училищата. Но не им се обръща почти никакво внимание. Каква са причините? Главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев назовава една от тях: „Решението дали да се имунизираме се взима по-скоро емоционално, отколкото рационално. Не знам друга държава в Европа да предлага толкова широка трибуна за изразяване на открито антиваксърски настроения, включително от страна на колеги медици".
Социалните мрежи разпространяват конспиративни теории
Конспиративните теории не само са широко разпространени в социалните мрежи, но и мнозина им вярват. Според едно скорошно медийно проучване, България е единствената страна в ЕС, в която от година на година все повече хора вярват на съдържанията в социалните мрежи - в пълно противоречие с останалите държави от Общността, в които тенденцията е точно обратната. „Има пряка връзка между склонността да предпочиташ дезинформациите и конспиративните теории за COVID-19 и ниското доверие към правителството", казва медийната експертка Ралица Ковачева. „Две лекарски сдружения излязоха с противоположни позиции за COVID-19 и мерките за ограничаването на пандемията", казва тя.
Много лекари са против ваксинациите
Още от самото начало властите излизаха с противоречиви послания по отношение на ваксините срещу коронавирус. Освен това много лекари се обявиха против имунизациите. Разяснителната кампания на здравните органи не бе особено убедителна. А към всичко това се добавя обстоятелството, че България от пролетта пребивава в един вид трайна предизборна кампания - съставянето на правителство се проваля вече за втори път. През ноември предстоят третите парламентарни избори за годината. Поради това, както казва адвокатката Мария Шаркова, специалистка по здравно право, политиците се въздържат от ясни изявления спрямо ваксинациите. „Всъщност отношението към тази епидемия не е професионално - взимат се по-скоро политически решения. Именно заради тази изборна каскада, в която се намираме, на политиците не им се иска да напускат зоната си на комфорт и се боят от различните реакции в обществото", допълва тя.
Учителите почти не са ваксинирани
Сравнително ниска е и квотата на имунизираните учители. По този повод служебният министър на образованието професор Николай Денков се безпокои за началото на учебната година. „Относително малко учители са ваксинирани - към 30 процента", казва министърът. Това е резултат от разнопосочните послания, включително от представители на медицинските и научни среди - това ги е объркало. Много е важно различните експерти да се концентрират върху убеждаването на учителите, че ваксините са нещо добро за тяхното здраве, за здравето на децата и в крайна сметка да играят решаваща роля за присъственото обучение в училищата, заявява Денков. „При това може да се ползва всеобхватният опит на други страни, включително на Германия." Денков обаче е убеден, че въвеждането на задължителна ваксинация за училищния персонал в България няма да функционира: „Всяко задължение, което се въвежда за хората, трябва да се ползва с определена обществена подкрепа. А в България обществена подкрепа за ваксинациите няма. Опитите ваксинациите да бъдат наложени, просто ще пропаднат."
Автор: Клеменс Ференкоте (ARD)