Подобряването на диетата и увеличаването на физическата активност могат да бъдат също толкова ефективни, колкото и терапия с психолог при лечение на нискостепенна депресия, сочи проучване, цитирано от „Медикъл експрес“, предава БТА.
За целите на проучването изследователи наблюдават хора, които живеят в щата Виктория, в Австралия. Участниците имат повишени нива на стрес, което означава лека депресия. Това не е непременно диагностицирано психично разстройство. Типичните симптоми включват чувство на потиснатост, безнадеждност, раздразнителност и тъга.
Участниците в изследването са 182-ма, възрастни, и всички те са част от шест сеанса, които продължават осем седмици.
Всички те са разделени на случаен принцип наполовина, като формират две групи. Първата група участва в програма, водена съвместно с акредитиран практикуващ диетолог и физиолог с упражнения. Те разработват цели за балансирана диета и движение. Включват разнообразно хранене, избират растителни храни с високо съдържание на фибри, висококачествени мазнини, ограничават ястия с високо съдържание на наситени мазнини и добавени захари и извършват приятна физическа активност.
И в двете групи участниците могат да продължат да се лекуват (например да приемат антидепресанти). Учените дават и на двете групи работни тетрадки и хавлии. Групата, която се занимава с упражнения и диети, получава кошница с храна, докато групата, която се занимава с психотерапия, получава предмети като книжка за оцветяване, топка за стрес и масажор за глава. Втората група участва в психотерапевтични сесии, водени от двама психолози. В програмата е използвана когнитивно-поведенческа терапия (КПО) - стандарт за лечение на депресия в групи и при дистанционно лечение.
Учените установяват сходни резултати и при двете програми. Симптомите на депресия са намалели с до 42% при групата, която е променила храната си и се движи повече. В програмата с психотерапия този процент достига до 37.
Разликите, които откриват, са свързани с това, че първата група подобрява диетата си, а втората увеличава социалната си подкрепа.
Участниците и в двете програми увеличават физическата си активност. Това е неочаквано за втората група. Според учените това най-вероятно се дължи на факта, че хората са знаели в какво проучване участват. Така те подсъзнателно променят моделите си на активност.