Деян Колев пред ФАКТИ: Едно от положителните неща за 2025-а бе отхвърлянето на Закона за чуждестранните агенти

2025 година остави дълбока следа в развитието на гражданското общество в България. Това беше период, белязан от силно политическо напрежение, опити за ограничаване на демократичните свободи и същевременно – от нарастваща гражданска активност и съпротива срещу авторитарни тенденции. Сред най-обсъжданите теми бе опитът за въвеждане на т.нар. Закон за регистрация на чуждестранните агенти – законодателна инициатива, която предизвика остри реакции от страна на неправителствени организации, медии, експертни среди и широк кръг граждани. За НПО секторът и гражданската енергия на протестите… Пред ФАКТИ говори Деян Колев, председател на Център „Амалипе“.

- Г-н Колев, каква бе 2025 година за неправителствения сектор. Аха да станете чуждестранни агенти?
- Годината бе изпълнена с противоречиви тенденции. Едно от положителните неща бе отхвърлянето на Закона за регистрация на чуждестранните агенти (ЗРЧА). Ако той бе приет, не само ние от гражданския сектор, но и десетки медии, стотици училища и стотици хиляди, дори милиони обикновени граждани щяха да бъдат регистрирани като чуждестранни агенти. Със сигурност това щеше да „удари“ сериозно цялата демократична система и да ни направи полуавторитарна държава…

- Защо се роди у нас идея за Закон за „чуждестранни агенти“? Удар срещу НПО и медиите или …
- Идеята за този закон не е българска. Макар нейните апологети да твърдят, че тя е вдъхновена от практиката на САЩ (там е имало подобно законодателство по време на студената война, като начин да се спре тоталитарната пропаганда), реалните инспиратори са на изток – Русия, Грузия и ред други държави, които определено не можем да смятаме за демократични. За съжаление, форми на ЗРЧА съществуват дори в ЕС – пример е Унгария. Резултатът там е очевиден – стотици организации напуснаха Унгария, затвърди се авторитарната тенденция. Не бива да мислим, че щом сме член на ЕС, ние сме имунизирани от подобно законодателство. Трябва всички да се борим срещу него и срещу всяка авторитарна податка.

- Да припомним само, че проектозаконът предвиждаше да регистрират всички юридически и физически лица, които са получили от чужбина повече от 1000 лева в рамките на 5 години?
- Това е точно така и със сигурност стотици хиляди, дори милиони граждани трябваше да бъдат регистрирани като чуждестранни агенти, тъй като техни роднини (деца, родители, съпрузи) работят в чужбина и изпращат средства в България. Добре известно е, че най-голямата чуждестранна инвестиция са средствата, които българската диаспора изпраща. Стотици хиляди семейства са разделени, за да работят в Западна Европа, Великобритания, САЩ и техните роднини в България щяха да бъдат регистрирани като чуждестранни агенти. Този абсурд не ви ли напомня на времената преди 1989г., когато роднините на т.нар. „невъзвръщенци“ (граждани на социалистическа България, които са имали неблагоразумието да я напуснат в западна посока) трябваше да понесат сурови наказания заради своите деца, братя и други роднини. Не бива да мислим, че това минало е безвъзвратно отминало.
Впрочем, ЗРЧА е пример как авторитарното законодателство може да засегне всеки един. И също така да доведе до икономически упадък. За съжаление, Унгария е пример в тази посока. Преди две десетилетия това бе държава, на която завиждахме като доходи и икономически стандарт. Днес, България е по-богата страна от нея, а Унгария е на дъното на държавите от ЕС.

- Предстоят избори за ново НС. Ще видим ли закона за чуждите агенти отново в пленарна зала?
- Убеден съм, че ЗРЧА отново ще бъде предложен. Притеснението ми е дали няма да бъде приет. Анализ на гласуването по партии спрямо ЗРЧА води до тревога. В началото на февруари срещу законопроекта на „Възраждане“ гласуваха компактно управляващите от ГЕРБ-СДС, проевропейската опозиция от ПП-ДБ и ДПС – НН. Съуправляващите тогава ИТН, БСП и АПС гласуваха „въздържал се“, а някои депутати от тях дори подкрепиха ЗРЧА. Въздържаха се и от МЕЧ. Трудно е да прогнозираме какво би се случило в новото Народно събрание.

- В парламента създадоха “анти-Сорос” парламентарна комисия. Експеримент ли бе това, или има и друго?
- И в това отношение България не бе „пионер“ – знаете за анти-Сорос кампанията в Унгария. Според мен създаването на такава комисия у нас бе по-скоро опит за сплашване на медиите и организациите, които не гравитират около един определен политик.

- При формирането на анти-Сорос комисията какво се очакваше…
- Трудно ми е да спекулирам по този въпрос. Определено тази комисия няма какво да „разкрие“. В исторически аспект, Фондация Отворено общество бе един от най-мощните фактори, които подкрепяха демокрацията в България през първото десетилетие на прехода. Подкрепяха и цялото общество в моменти на криза. По-младите вероятно не помнят, но тази фондация предоставяше хиляди стипендии на студенти и дори на средношколци, финансираше социални кухни и множество други социални инициативи, насочени към всички български граждани, особено към най-бедните. Комисията бе създадена с мандат, който се отнася само до настоящата година. Явно авторите ѝ разчитаха, че по този начин ще сплашат най-вече медиите и НПО, които имат про-демократична ориентация.
Положителното в този експеримент бе, че комисията бе отхвърлена на два пъти, а след нейното създаване през ноември, тя не можа да стартира. Не проведе никакво заседание, защото бе блокирана от про-европейските партии и не събра кворум. Малко по-късно, след началото на масовите граждански протести, ГЕРБ-СДС дори предложиха закриването ѝ.

- През 2025-а започна работата на обновения Съвет за развитие на гражданското общество (СРГО). Това добре ли е?
- Определено да. Проведоха се избори за СРГО и за кратко време Съветът проведе 3 заседания и започна работа по подготовката на Стратегия за развитие на гражданското общество. Предходният състав на СРГО така и не успя да заработи реално – не заради организациите, а заради политиците. Извънредните избори, които предстоят, вероятно ще забавят новия СРГО, но се надявам, че ще е за кратко.

- В сферата на образованието 2025 г. бе особено динамична. През април МОН оповести плановете си за въвеждане на задължителен предмет „Добродетели и религии“. Много дебати… Какво очаквате да се случи?
- Наистина годината бе особено динамична за образованието – област, която вълнува всички ни. Дебатите по предстоящото въвеждане на предмет „Добродетели и религии“ и по промени в основния образователен закон бяха особено наситени, изпълнени с полярни мнения и дори с фалшиви новини. Много жалко, защото имаше и добри идеи, по които не се проведе реален дебат. Пример в това отношение са предложенията за включване в ЗПУО на текстове, подкрепящи образователната десегрегация. През май МОН предложи добри неща в тази насока, които бяха дискутирани с център „Амалипе“ и други организации. МВнР възрази срещу термините „сегрегация“ и „десегрегация“ с абсурдни аргументи, че сегрегация в България няма или по-скоро – че не бива публично да признаваме очевидния факт на нейното съществуване. Министерският съвет предложи тези термини да бъдат заменени с „концентрация на ученици от ромски произход“ – нещо, което щеше да стигматизира цялата ромска общност и да позволи лесното „избягване“ на всякакви десегрегационни действия с аргумента „нашите ученици не се определят като роми, следователно при нас няма сегрегация“…
В анализ подчертах някои от основните позиции на политическите играчи спрямо промените в ЗПУО. Очаквам, че новият парламент ще продължи работата по промени в ЗПУО. Много се надявам, че дискусиите няма да бъдат идеологизирани и ще бъде намерен консенсус.

- През изминалата година гражданските организации защитаваха активно приемането на Закон за доброволчеството, който е внесен в парламента, но не се разглежда. Защо? Какво не им харесва на политиците?
- Предложенията за подобен закон са от години, но политиците така и не намират време за приемането му. Необходимостта от такъв закон е очевадна – стотици хиляди доброволци подпомагат пострадалите от пожари, наводнения и всякакви бедствия. Това е пример за гражданската енергия, която кипи и трябва да бъде подпомогната. Център „Амалипе“ работи със стотици доброволци, особено младежи. Уверено твърдя, че доброволчеството развива тях, местните общности, цялото общество. Затова е важно да бъде регламентирано възможно най-скоро.

- 2025-а завърши с безпрецедентната вълна на гражданска активност. Събуди ли се, събужда ли се обществото ни?
- Силно се надявам, че това е точно така. Във всеки учебник по социология ще прочетете, че демокрацията не е въпрос само на избори. Гражданите трябва да въздействаме на политиците ежедневно – това е гаранция за благосъстоянието на цялото общество. Защото в модерната демокрация избираме управляващите не за да ни управляват, а за управляват от наше име – това е принципът на представителната демокрация. Ние - като граждани, имаме правото и следва да показваме на тези, които управляват от наше име какви са решенията, които искаме.