Ще се „глътнат“ ли 1,2 млрд. лева за напояване? Ивайло Тонев пред ФАКТИ

Напоителната система за земеделие в България трябва… Много е писано по темата за напояването, но ефект няма или е незначителен. Язовир, вода – но за напояване или ВЕЦ… Пред ФАКТИ говори Ивайло Тонев, бивш управител на „Напоителни системи“ ЕАД - клон Хасково.

- Г-н Тонев, темата за напояването е голяма, но за нея се говори малко. Защо…
- Защото е неудобна тема. И защото верните решения все ни убягват. Единственият оператор за предоставяне вода за напояване към земеделските стопани е „Напоителни системи“ ЕАД и като търговско дружество то извършва търговска дейност, а именно „пренос на вода за напояване“, за която услуга земеделските производители заплащат цена на кубик. Поливните декари, които дружеството е в състояние да обслужи към 2024 г., са от порядъка на 5-6 милиона, от които последните години реално обслужва заявки от около 300 хиляди декара. Водата за напояване е икономически инструмент, а не средство за търговия. Това трябва да е ясно.

- И като търговско дружество „Напоителни системи“ изкарва ли печалба?
- Приходите от напояване не покриват дори фонд работна заплата на дружеството, поради което държавата му предоставя от държавния бюджет средства по линия на „Опазване на природата от вредното въздействие на водите /ОПВВВ/“, за да може да съществува.

- Без парите от държавата…
- Не става. Няма пари дори за заплати.

- Но дружеството отчита минимална печалба?
- С тези обеми на напояване и бюджетните средства търговското дружество отчита минимални печалби в края на годината. Ако въобще може да се говори за печалба при положение, че целевото финансиране от бюджета по линия на ОПВВВ е най-големият годишен приход, а това е в разрез с извършваната търговска дейност.
През текущата 2024 година на „Напоителни системи“ ЕАД беше отпуснат кредит от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) в размер на 45 милиона лева. С тях предприятието трябва да разплати обектите, изпълнявани по Програмата за развитие на селските райони - подмярка 4/3, като еврофинансирането по мярката е 75%, а останалите 25% са за сметка на търговското дружество. Тези 25% първоначално ще се покрият от заема отпуснат от МЗХ. През изминалия месец министър Тахов заяви намерения за увеличаване на поливните площи в страната с около 2,5 милиона декара, за което ще бъдат търсени от държавата средства – 1,2 милиарда лева. Видно от всичко казано до тук излиза, че политиката за развитие на напояването, водена от сегашните управляващи в МЗХ, е пълна катастрофа и е изцяло лишена от икономическа обосновка.

- Не за първи път говорим с вас по темата, но защо не се намират решения?
- Защото не искат да чуят, не искат да прочетат друга гледна точка. И така на преден план излизат два основни въпроса:
- как търговското дружество ще върне получения кредит, имайки предвид данните от финансовия му резултат?
- ще се увеличи ли броят на ползвателите на услугата след предлаганата огромната инвестиция на средства в увеличаване на поливните площи?
Начинът, по който от години се управлява напояването, и в частност сегашните действия и предложения на МЗХ, няма да мотивират и предразполагат към практикуването на конкурентоспособно поливно земеделие. Така направените предложения водят до ощетяване на всеки български гражданин и създават почва за корупция, защото са лишени от икономическа обосновка. Ясно от самото начало е, че част от кредита няма как да бъде върнат. Също така е ясно, че липсата на поливно земеделие не се дължи на липсата на поливни площи. Отпускането на необезпечени кредити както и харченето на пари от бюджета без икономическа обосновка трябва да бъдат на вниманието на българската прокуратура. Отчетът на „Напоителни системи“ ЕАД за 2023 г. показва, че приблизително 1 милиард кубика вода от язовирите за напояване е използвана за производство на електроенергия и едва 300 милиона кубика за напояване. Също така загубите на вода при реализираните количества вода за напояване са около 100%.

Пътят за модерно, развито и конкурентоспособно поливно земеделие минава през субсидирана поливна вода по модела на Гърция и Румъния, а управлението на процеса да е от Агенция Мелиорации и е важно да се изключи възможността за търговия с поливната вода.

Както отводняването - т.е. опазване на природата от вредното въздействие на водите, така и напояването трябва да бъде услуга от общ икономически интерес. Тогава всеки инвестиран лев в мелиорации ще стига директно до земеделските производители ползващи вода за напояване, които със своя труд през икономиката на страната ще създават хранителна независимост и постъпления в бюджета.
Отказът на институциите да видят решението е обясним с корупция и зависимости. По-големият проблем е в мълчанието на големите земеделски асоциации, които трябва да защитят интересите особено на малките и средните си членове, които се занимават не само със зърнопроизводство, а и с поливно земеделие.