Кредитирането излиза от точката на замръзване

Размразеното кредитиране дава сигнали за изход от кризата, който обаче все още върви на бавен ход. Въпреки това обаче хората вече са по-сигурни за доходите си, увеличават потреблението и имат смелост да изтеглят заем. Фирмите също теглят повече заеми, но при тях парите са за оборотни, а не за инвестиционни средства. Когато смелостта им за инвестиции се възвърне, икономиката ни ще получи инжекция за сигурен изход от кризата. За това обаче е нужна по-добра среда, обясниха банкери. Светлина в тунела
Още в края на миналата година много от банковите мениджъри предрекоха, че тази година ще има подобрение на картината при кредитирането. Те са оптимисти не само за кредитите, но за депозитите, въпреки че лихвите по тях вече се понижават. Въпреки че през цялата година се очаква ръст на кредитирането, до бум няма да са стигне, посочват банкерите. Добри новини вече има, но нивата отпреди кризата скоро няма да бъдат достигнати, посочват те.

Очакванията

Много от банките у нас залагат на активна рекламна политика по отношение на кредитите си. Освен това като част от стратегията им е промяната на условия за нови заеми. Вече има промоционални условия не само за ипотечни, но и за потребителски и бизнес кредити. С политиката си БНБ също подпомага развитието на кредитирането. През февруари централната банка прие промени в Наредба щ 8 за капиталовата адекватност на кредитните институции. Промениха се минималните изисквания за рискови тегла за потребителските кредити, както и за заемите, обезпечени с недвижимо имущество. Те се намалиха съответно от 100 на 75% и от 50 на 35%. Тогава банкерите посочиха, че очакват тези промени да допринесат за раздвижването на кредитирането, защото облекчават изискванията.

Политиката на банките

Въпреки кризата банковите клиенти са останали лоялни към трезорите, показа проучване на Синовейт. В повечето страни от Централна и Източна Европа, както и от Близкия изток не са готови да сменят банката си. В България около 25% от клиентите на банки се чувстват несигурно, показва проучването на Синовейт.Хората имат желание да изтеглят кредит въпреки кризата. Това е един от изводите от проучване на Райфайзенбанк. Резултатите от него съвпадат с очакванията на повечето банкери, че през тази година кредитирането ще се размрази. Един от проблемите пред него беше липсата на кредитоискатели поради несигурност на доходите. Потребителски кредит биха взели 68.9% от хората, които имат намерение да изтеглят кредит през тази година. Към ипотечен заем се насочват 12% от кредитоискателите, а към кредитна карта 6.8%.

Поведение на клиентите

На месечна база има ръст на кредитирането от 1.4%. То се увеличава от 59.55 млрд. лв. през януари до 60.35 млрд. лв. през февруари. Според БНБ основна роля за това играе динамиката при вземанията от кредитни институции. Те се увеличават с 319 млн. лв. до 8.17 млрд. лв. през февруари. Спрямо същия период на предходната година при тях се наблюдава увеличение от 659 млн. лв., или 8.77%.Бизнес кредитирането е с най-малко увеличение. Ръстът при него е от 1.04% на месечна база. Фирмите са взели 32.53 млрд. лв. през февруари, а за същия период на 2009 г. стойността на бизнес кредитите е била 32.19 млрд. лв. 
Близо 6% е ръстът на потребителското кредитиране през февруари на годишна база. В края на февруари са отпуснати 9.62 млрд. лв., а година по-рано стойността им е била 9 млрд. лв. Гражданите са взели кредити в левове на стойност 8.25 млрд. лв. Евровите заеми пък са за 1.31 млрд. лв.
Жилищните кредити са с най-голямо увеличение. Скокът при тях е от 8.52% на годишна база. През втория месец на годината са отпуснати ипотечни заеми за 8.98 млрд. лв., а година по-рано те са били 8.27 млрд. лв. Левовите ипотечни кредити са за 4.33 млрд. лв., а евровите 4.52 млрд. лв.

Ръстове

Отпуснатите кредити от банковата система през февруари се увеличават на годишна база. През февруари 2010 г. ръстът на кредитирането е 4.07% спрямо същия период на 2009 г., показват данните на БНБ. Общият обем на отпуснатите кредити в края на февруари е 60.35 млрд. лв. Преди година стойността им е била 57.9 млрд. лв.