Слагаме две цени на водата

Около 1 милиард души в света нямат достъп до питейна вода. 2,4 милиарда пък нямат нужните услуги, свързани с отвеждането на отпадъчните води. Заради консумация на замърсена вода на планетата ни годишно умират около 3 млн. души. Тези тревожни цифри са повод 174 държави да отбелязват 22 април - Деня на Земята, под мотото "Вода за живот". България също участва със своя кампания. Нейният старт беше даден на на 18 април от ресорния зам.-министър на околната среда и водите Николай Куюмджиев в столичния Южен парк.

Г-н Куюмджиев, цифрите за състоянието на водните ресурси и достъпа до тях в световен мащаб не са много добри, как стоят нещата у нас?
- В България 98% от населението има достъп до водопроводната мрежа, но само 60% от него е свързано с канализационната мрежа. За съжаление много голям е процентът на малките селища, които ползват септични ями за отвеждане на водите. А при тях съществува рискът евентуално да замърсят намиращи се наблизо подземни води.
Що се отнася до самия ресурс - България не е богата на води. Средно около 240-250 000 куб. м се падат на глава от населението. Сумарният отток за задоволяване на страната е около 19,5 млрд. куб. м годишно. 65% от него се формира от повърхностни води, останалите - от подземни.


Това достатъчно ли е за нуждите на страната ни?
- По принцип да. Но трябва да се има предвид, че България е на пето място от най-бедните страни в Европа по наличие на вода за жител годишно.


Нещата не се ли подобриха след приемането на мерките срещу засушаването през 2002 г.?
- Ресурсът трудно може да се повиши. Това е природа, която за съжаление не е много благосклонна към нас. Колегите от Научния институт по хидрология и метеорология потвърждават тенденциите към засушаване и редуциране на водните ни ресурси.
Отделно с оглед перспективата през 2007 г. да сме член на ЕС и спазвайки евродирективата за водите, ние сме длъжни да прилагаме икономически механизми за рационалното използване на водите. Те трябва да доведат до пълното заплащане на услугите и мерките, свързани с ползването и опазването на водите.


Това се дискутира отдавна, но така и не се случи.
- Идеята е вече това да се случи. Досега просто нямаше законовата база. Вече работим върху новия проектозакон за водите, който трябва да е готов до края на годината. С концепцията на стратегията за управление и развитие на водния сектор всъщност се отвори подготовката на този закон. Явно сме обединени около принципите на рамковата директива на ЕС за водите, които е време да се приложат у нас. Когато правихме сега действащия Закон за водите, евродирективата беше само проект. Но вече нейните постулати трябва да влязат в нашето законодателство. Ние имаме виждане за прехвърляне на собствеността на ВиК съоръженията.


Какво е то?
- Максимално да се прехвърли на общините отговорността за тези инфраструктурни обекти. И местните управи да поемат управлението на активите на своята територия. С колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството стигнахме до решението за разделянето и прехвърлянето на отговорността за ВиК собствеността върху общините. Така ще е ясно кой какво притежава и с какво ще оперира управителят на дружеството.


Тоест общината ще има ангажимента да търси инвеститори, да създава смесени дружества за управление или да отдава съоръженията на концесия?
- Да, това са начините, по които би трябвало да продължаваме. Това е политиката на МОСВ. Още повече че при кандидатстването с проекти пред фондовете на ЕС е важно да се изчисти собствеността. Факт е, че често неясната собственост бави процедурите с финансирането от Европа.


Стои ли на дневен план въвеждането на две цени за питейната вода, както е при електроенергията - до 75 квтч тарифата е една, над тази граница цената става по-висока? Защото не е тайна, че на много места от чешмата се поливат цели градини.
- Да. Защото, както споменахте за тока, така и водата е ограничен ресурс. Който трябва да бъде достъпен за всеки в количество и качество, необходимо за задоволяването на неговите нужди. Но същевременно да не се злоупотребява с него, както дадохте примера с градините. Затова трябва да има икономическо разделяне на нивата за ползване на водата. Социалната насоченост на идеята на министър Арсенова е, че не можем да оставим хората без вода на допустима цена. Но социално допустимата цена е редно да е до определена граница.


Какво количество вода е нужно на човек за задоволяване на месечните му нужди за консумация, къпане, пране?
- Около 3 кубически метра са нужни за здравословните и хигиенни нужди на един човек.


Може ли да се приеме, че до 3 куб. м цената на водата може да е на една тарифа, а над това количество - на по-висока.
- Съвсем принципно - да. Наистина не е справедливо в социалната цена да влиза и поливането на градината или пълненето на басейна от чешмата.


Правите ли вече разчети за размера на таксата "мръсна вода", която трябва да плащат онези, които пускат над пределните емисии вредни вещества?
- В момента ги готвим. Стъпаловидното плащане на такса за замърсяване на водата трябва да се въведе. Сега се получава така, че селища, в които имат пречиствателни станции за отпадни води, плащат по-висока цена от съседите си, които нямат такива съоръжения и не заплащат нищо, независимо че замърсяват околната среда и водния обект. Целта е да се създадат финансовите инструменти, за да се стимулира изграждането на пречиствателни станции, които да подобрят състоянието на водните обекти. Така че такса, дори и минимална, ще се заплаща и от онези, които емитират вредни вещества в допустимата норма. Онези, които я превишат, обаче ще плащат значително повече.


Правилно ли разбирам, че липсата на пречиствателни станции е причина за драстичната разлика между цените в регионите?
- Не е само това причината. В отделните ВиК дружества добиването и разпределянето на водата е различно. София не е равнопоставена на Добрич, където добивът на водата е подземен. Помпажното и гравитачното добиване имат специфики. Разходите за електроенергия и обслужването на съоръженията са различни. Но и пречистването се явява фактор в цената на водата.

Пречиствателните станции могат да произвеждат ток и тор

От пречистването на отпадни води може да се печели. Третирането на утайките в метал-танковете е свързано с отделянето на топлина и енергия, които до голяма степен може да задоволяват нуждите на самата станция. И така тя да намалява своите разходи за електроенергия. А дори и да снабдява близки до нея обекти. За съжаление у нас това не се използва. Метал-танковете в 6-7 пречиствателни станции в големите градове не работят добре, на места са спрени. В софийската пречиствателна станция те се реконструират в момента. Но не се използват. Другата възможност е за печалба на пречиствателната станция от третираните утайки. Тъй като те съдържат висока концентрация на азот, фосфор и други биогенни елементи, могат да се използват за наторяване на технически култури. Ако има достатъчно добра обществена нагласа, защо не и за другите култури. Какви огромни домати съм виждал да растат върху изсушително поле в пречиствателна станция! Максимално пречистените отпадъчни води могат да отиват и за напояване или за промишлени нужди за охлаждане. В момента те просто се изливат във водоприемниците, а могат да бъдат вторично използвани. Всички тези начини могат да носят икономически дивиденти за пречиствателните станции.