Арестувана за нападение над полицаи: Изведоха ме гола пред детето

Не сме нападали полицаите от Второ РУП, които дойдоха по сигнал за силна музика на рождения ми ден. Те сътвориха панаир в дома ми, биха ни, след което ни изведоха като най-големите престъпници. Никой не ме е унижавал по този начин, ще си търся правата по съдебен път. Това разказа пред Флагман.бг бургазлийката Мария Сарандева, която бе арестувана с още двама души в нощта на 13-ти срещу 14 февруари за побой над униформени служители.

Екшънът се разиграл в дома на Мария Сарандева в бл. 89 в жк „Братя Миладинови“, където домакинята празнувала рождения си ден. По информация от пресцентъра на полицията униформените отишли по сигнал за шум, след което разпоредили музиката да бъде намалена. Ситуацията е ескалирала, празнуващите се държали агресивно, което наложило задържането им.

Съвсем различна и противоположна обаче е версията на арестуваните. Мария Сарандева твърди, че на празника й с гостите са почерпили, но не били пияни. След задържането им дори поискали алкохолна проба, но получили отказ, каза още тя, като добавя, че завистливи съседи стоят в основата на екшъна. От няколко години двама комшии създавали проблеми, като постоянно викали полиция за силна музика. Тя е категорична, че в апартамента й не било шумно по време на празненството, тъй като 19-годишната й дъщеря е спяла в другата стая.

Ето целият й разказ:

Празнувахме рожден ден в дома ми в жк „Бр. Миладинови“, където живея със съпруга ми и двете ми дъщери. Общо на празненството бяхме 12 души, от които 4 деца. А не само трима – както бе отразено в полицейския бюлетин. Целият този цирк се разигра пред тях. Около 23:30 ч. на вратата позвъниха полицаи. Ние сме свикнали с тях, защото от около 2 години съседи от 6-ия етаж постоянно ни създават проблеми, поне 4 пъти са сигнализирали в полицията за силна музика, а ние живеем на 8-ия етаж. Не знам от завист ли е или от какво, никога лоша дума не сме си казали, не сме имали конфликти с тях. Съседите ми са Марина Дичева и приятелят й Дарин, който живее при нея от близо 10 години.

След като дойдоха полицаите, ние нито сме се държали агресивно, нито сме ги нападали, дори напротив – те ни блъскаха и ни удряха, имам отоци по тялото, всичко ме боли.

Досега не сме имали разправии с униформените. Единият полицай тръгна да ми слага белезници, а мъжът ми ужасен, подаде си той ръцете, за да арестуват него, а аз да остана с децата. Накрая прибраха и мен, и него, както и единият от гостите, който беше с детето си. 14-годишният му син беше в шок, започна да пищи, обади се на тел. 112, за моли за съдействие. Майка му, която беше на рождения ми ден, също позвъни на спешния телефон, но никой не ги отрази.

Прекарах нощта в килията – без да има причина за това. Имам и акт за силна музика, не е редно при първо идване и задържане, без предупреждение да ме глобя. А мъжът ми отнесе акт, че не е регистриран на този адрес. Ами съседът Дарин също не е регистриран, той дали има акт?! Срам и позор – изнесоха ме гола и боса все едно съм някакъв престъпник. Тези момченца полицаи – понеже са на ниски заплати и се чудят откъде да изкарат някой лев, но с мен няма да им се получат нещата. Ще си търся правата по съдебен ред, унижиха ме и се подиграха с мен и достойнството ми.

Адвокатът ми е поискал да присъства на разпита във Второ РУП-Бургас на следващия ден, но разследващият полицай не счел за необходимо да му се обади. А мен ме вързаха за парното, защото исках разговор с него и децата ми. Гавреха се с мен - попитах за мъжа ми, а те ми се подиграваха за какво ми бил, казаха "виж колко мъже сме тук".

Този случай е огромен стрес за децата ми. Голямата ми дъщеря, която е на 19 години спеше в другата стая, когато се случи всичко това. Представете си колко ще е силна музиката щом тя не е чула. Тя се събуди от крясъците на полицаите Съседите ми от 7-ия и 8-ия етаж също нямат оплакване, а на тези 6-ия им пречи шума. Вчера 5-има полицаи били пред входа да питат съседи и да търсят свидетели и са поискали съседката от 8-ия етаж да даде показания срещу мен, но тя отказала.

Голямата ми дъщеря два дни не е ходила от срам на училище, а малкото ми дете през цялото време пищеше от ужас и повтаряше, че това е най-лошият му ден. Опитвах се да го успокоя, че правим филм и се забавляваме, но случаят ще остави траен отпечатък в съзнанието му. Събужда се през нощта, сънува кошмари, нямам думи да опиша целият ужас, който ни се случи.