В разказите на Светослав Минков автоматите имат човешки лица, градовете изглеждат като лабиринти, а всекидневието може да се окаже по-необяснимо и от най-смелата фантастика. На 22 ноември се навършват 60 години от смъртта на писателя, починал през 1966 г. на 64-годишна възраст.
Роден през 1902 г. в Радомир, Минков принадлежи към поколението български автори, което в първите десетилетия на ХХ век търси нов език за променящия се свят. Той пише разкази, фейлетони, пътеписи и приказки, превежда и работи като журналист, редактор, коректор и библиотекар. Запознава се с европейската модерна литература по време на престоя си в Мюнхен, а по-късно продължава образованието си в София.
Фантастичното като огледало на действителността
Сред най-познатите му книги са „Синята хризантема“, „Игра на сенките“, „Автомати“ и „Дамата с рентгеновите очи“. В тях фантастичното не служи само за бягство от действителността. То е начин да бъдат видими страховете, суетата, механизирането на човека и абсурдите на модерния град.
Затова Минков често е определян като един от бащите на модерната българска фантастика. Българското национално радио го представя и като разказвач на модерните времена, чиито творби съчетават сатиричен поглед, гротеска и интерес към научните и технологичните промени.
През 1922 г. Минков участва в издаването на „Календар Българан“ заедно с Христо Смирненски. По-късно, съвместно с Гео Милев и Владимир Полянов, участва в създаването на „Аргус“ – издателство, посветено на фантастичната литература. Тези ранни инициативи показват интереса му към жанр, който дълго време остава встрани от литературния канон.
Писателят, който гледа отвъд границите
През 1936 г. Минков посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Пътуването му дава материал за книгите „Мадрид гори“ и „Другата Америка“, в които личи любопитството му към непознатите общества, големите градове и различните представи за модерност.
„Принадлежа на една по-широка общност, отколкото родината ми България“, пише той в писмо до художника Георги Папазов, цитирано от Архивния фонд на Българското национално радио. Думите обясняват и особеното място на Минков в българската литература – писател с ясно национално присъствие, но с въображение, което постоянно преминава границите.
Като преводач той пренася на български творби на Ханс Кристиан Андерсен, Густав Майринк, Едгар Алън По и други автори. Негови произведения са превеждани на 15 езика.
Литература и гражданска позиция
Животът му преминава през политически сътресения, войни и резки обществени промени. През 1941 г. Светослав Минков свидетелства в защита на поета Никола Вапцаров, като говори за художествените качества на неговата поезия.
Минков умира на 22 ноември 1966 г. след кратко боледуване. Шестдесет години по-късно книгите му продължават да се четат не само като фантастика от миналото, а и като литература за човек, който се опитва да остане човешки в свят, все по-населен от машини, образи и привидности.
Източници: bta.bg, old-news.bnr.bg, archives.bnr.bg
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА