Философът, ценител на сатирата

Министърът на културата Вежди Рашидов изказа съболезнованията си към семейството и близките на проф. Иван Славов по повод неговата кончина.
   В съболезнованието на министър Рашидов се казва:

   „В живота ни има мигове, които човешката психика не може и не иска да приеме за истина и в които голямата болка не може да се опише. В тези минути на мълчалива равносметка трябва да кажа, че проф. Иван Славов напуска физическия свят, но ни оставя необятния свят на духовното и истинската естетика.
   По-възрастните познават проф. Славов като непримирим противник на кича – не само в изкуството, но и в живота. Младото поколение се възхищава на способността на проф. Славов да се изявява като насмешлив към живота сатирик с неповторимо чувство за хумор. За проф. Славов истинският интелектуалец е „човек с есен в душата си”. Като истински философ ценеше сатирата. Наричаше я „хирургията на обществото, за да изхвърли излишното”. Предпочиташе 19-ти пред 21-ви век, а когато го питаха какво би си пожелал, отговаряше: „Българите, хората край мен, да бъдат свободни и щастливи”.
   Като истински философ проф. Иван Славов бе спокоен, че когато правиш нещо качествено, продължаваш да живееш в ума и сърцата на хората. Той успя да ни остави в наследство своето верую – че културата е живецът и спасението на народите. Като верен посланик на естетичното и красивото проф. Иван Славов заразяваше с творчески ентусиазъм и всеотдайност към науката не само колегите си в университета, но и студентите от различни специалности. Вярата му в силата на българския дух и на познанието ми дава основание да се надявам, че делото на проф. Славов ще продължи да излъчва своето послание към бъдещето и чрез писаното слово, което ни оставя: „Кичът”, „Дилетантът”, „Прекословици”, „Златната решетка”, „Антология на глупостта”, „Ученически и кандидатстудентски бисери”, „Речник на глупостта”, „Смехотерапия – стрес – бизнес”, „Джобен смехар”, „Тоталният кич”, „Европейски сатирикон”, „Джоконда-Джокониада”...