В ерата на литературните, филмови и музикални реплики, романът на световно признатия днес румънско- френски писател Матей Вишниек / род 1956/, написан през 1988, представлява наистина оригинален кафкиански поглед към вечния проблем за свободата и несвободата на личността. Книгата повече от две десетилетия той е пролежала в „чекмеджето”, за да види бял свят преди едва броени години в Букурещ, а след това и Париж, където писателят емигрира през 1987 г., след забраната на пиесата му „Коне под прозореца”. А сега е представена и на български от Огнян Стамболиев.
В „Процесът” на Кафка героят Йозеф К. е арестуван и това обстоятелство определя съдържанието на романа, а в „Господин К. На свобода” героят Козеф Й. го пускат на свобода и с това започва драмата на невписването му в свободата, както по бюрокатични, така и по субективни причини. Кафкианската тема за обречеността на самота придобива нови измерения. Както споделя авторът, не става дума за литературна заемка и дори не само за почит към Кафка. В произведението си той търси нови аспекти на абсурдността на битието в тоталитарната реалност. Неслучайно творбата е пряк отглас на собствената му съдба и кодира шокът, лично изпитан при пристигането в Града на светлините. Тогава Вишниек / род. 1956/ е на трийсет години, но вече се е утвърдил в румънските литературни среди на като интересно и обещаващо дарование. Налага се особено в театъра, където талантът му е бързо е признат.
Той се справя добре и с пренагласата във Франция. Бързо научава езика на Волтер и Юго и се налага за кратко време като силен и оригинален драматург (нашата публика също се убеди в това след няколкото постановки на негови пиеси през последните години). Критиката го определя като „новия Йонеско”, а драматургичните му текстове обиколят света от Чили и Бродуей, през Париж, Авиньон, Москва, Техеран и Токио.
Преди „Господин К. На свобода” Матей Вишниек / род 1956, поет, драматург, белетрист и дисидент, прогонен от родината си през 1986/, публикува „Паника в Града на светлините”, роман, в който по оригинален начин свърза реалното с фантастичното - своята лична биография с фикцията, като умело заличи границите между тях, изграждайки въображаем образ на Париж, населен от неговите фантазии и „призраците” на велики писатели и творци. В „Господин К. на свобода” действието се развива не в Париж, а в затвор край незнаен град в незнайна страна. Светът е представен нарочно като пределно абстрактен. Затворът тук не предполага постулата „престъпление и наказание”. За хората е нормално да живеят несвободни и точно затова, когато Козеф Й. получава свободата си неочаквано, той дори не знае защо и поради каква причина е освободен. Пита, но не получава от никого и от никъде отговор. След доста колебания излиза, но понеже знае къде да отиде, се връща отново и пак излиза...Затворът постепенно заема цялото пространство около него – видимо и невидимо И накрая го поглъща . Оказва се, че и навън животът е също несвободен като в затвора, дори по-несигурен и неудобен. Там отделната личност се чувства беззащитна и обречена на несвобода.
Огнян Стамболиев, на когото дължим повечето от преводите на Матей Вишниек (това е осмата книга на именития румънец, която той представя на българската публика), и този път ни предлага един отличен превод. Става дума за едно майсторско, вдъхновено пресътворяване на текста на оригинала на този, без съмнение, забележителен световен автор, превърнал, подобно на Кафка, светът на абсурда в убедителна художествена реалност.
Проф. Eрика ЛАЗАРОВА