Неведнъж съм признавала каква неутолима страст за мен са имената. Имената на боговете и митологичните герои са ми скъпи като имената на приятели.
Аполон е богът, на когото всички влюбени жени по света оприличават избраниците си.Той е моделът, до който се домогват най-известните красавци на всички времена. И днес една женска възхвала: "Ти си истински Аполон" кара и най-преситения от комплименти мъж, да се гордее повече, отколкото ако чуе пошлото холивудско клише "секс символ".
Но бог Аполон, когото познаваме от семейната снимка на Олимп, не е древното тракийско божество. Повелителят на Парнас, заобиколен от сонм музи и харити, е моделиран, за да бъде вграден в класическия пантеон, който е създаден по-скоро с политическо, отколкото с религиозно предназначение. Този образ има твърде малко общи черти с бога от тракийския култ, от който води началото си. Прекрасният младеж с развети златни къдрици, с алабастрово тяло с идеални пропорции и изваян "гръцки" нос, държащ в ръцете си китара, когото виждаме в статуята Аполон (Белведерски) на Леохар или в стенописа "Парнас"на Рафаело в Сикстинската капела, е късна мечта за човешко съвършенство, елинистическа и ренесансова, базирана само върху светлия аспект (Феб) на едно прастаро,сложно и често страховито хтонично божество.
Изконните функции на тракийския Аполон, син на Лето ( Времето), роден на Делос ( буквално "дело",творба ) - остров, който точно от този момент става неподвижен, са да отмъщава и наказва светотатството и прекалената човешка гордост - най-страшния грях на смъртните.
Да си припомним примера със сатира Марсий, когото прекрасният младеж одира жив, задето е дръзнал да се съревновава с него. Но според мен и това е по-късен мит. Бог Аполон въздава възмездие със стрелите, изпратени от прословутия му сребърен лък и наказва човеците с най-ужасната гибел, срещу която няма лек на земята - чумната епидемия.Тъкмо такъв го описва великият Омир още в Първа песен на "Илиада", когато Аполоновият жрец Хриз отива в ахейския лагер "с откуп богат да изпроси от плен дъщеря си любима ( Хризеида )", но бива обруган, унизен и изгонен от самозабравилия се Агамемнон. В своята безизходност, Хриз се обръща към Божествения Отмъстител:
"О, Сребролъки, ти, който град Хриза закриляш,
браниш свещената Киля,
над Тенедос властно царуваш!
Боже Сминтей!"
Хриз призовава бога в най-злокобната му проява на Сминтей - Мишкоубиец, прозвище, което веднага рисува апокалиптичната картина на пълчища заразени мишки и плъхове, които извират от избите и умират по улиците на градовете, предавайки болестта на хората. Явлението е описано от множество писатели, но най-подробно и "научно безстрастно"прави това Албер Камю в "Чумата". Хриз иска най страшна мъст:
"Нека със твойте стрели да изкупят данайците моите сълзи!"
Бог Аполон, който и без това е постоянен защитник на траките в "Илиада" , не чака друга покана и тръгва към данайския стан:
"Страшно звънтяха стрелите върху раменете на бога,
както разсърден вървеше,подобен на нощ непрогледна.
(...)
Седна далече от стана и метна стрелата.
Първо поваляше богът катъри и кучета бързи,
сетне помете със свойте стрели и войските.
И непрекъснато клади на мъртви нагъсто горяха".
Дори нямам нужда да гледам текста пред себе си,цитирам по памет, понеже още осемгодишна научих наизуст почти цялата Първа песен на поемата, поразила ме като откровение.
Но странно, когато преди години посетих село Болгаре в Ломбардия, видях параклисчето, издигнато в памет на жертвите, покосени от последната голяма чумна епидемия,вилняла в Европа през 1630 г. - то носеше названието "I morti del Boldraccolo" - "Мъртвите от Болдраколо".Така научих, че потомците на панонските българи, дошли с лонгобардския крал Албоин и основали това и други селища в Северна Италия, са наричали чумата БОЛДРАКОЛО - БОЛЕСТ ОТ ДРАКОНА, от дявола. Кой е драконът или дяволът, пращащ злото, сега няма да гадая, макар да зная,че ще се вдигне вихрушка от въпроси. Важното е, че понятието Бол за древните българи е означавало болест - в случая - най-ужасната. И тъй като, според вярванията на траките, бог Аполон в неговата хтонична същност, наказва човеците с чума (Бол), изведнъж се разбрах, че името АПОЛО - APOLLO ще рече А-БОЛО - ТОЗИ, КОЙТО НОСИ ЧУМАТА!
Име на жесток бог на тайнствените земни стихии,което е почти немислимо за Феб, прекрасния носител на светлината.
Доказателство,че името Аполон наистина е Аболон - Чумоносец, е фактът, че според мита, богът убива дракона Питон и завладява неговото прорицалище в Делфи, което означава,че изземва и продължава някои негови страховити функции.
А-БОЛО - Чумоносецът, който обаче и лекува човешкия род чрез своя син - бог Асклепий, чието название, според мен, ще рече:
А-СКЛЕП - ТОЗИ,КОЙТО НЯМА СКЛЕП (ГРОБ), Безсмъртният.
Известен е древният музикален инструмент "авлос", същият,на който свири клетият Марсий на състезанието,донесло му мъченическата гибел.Авлосът е двойна флейта,която някои автори смятат за изобретение на бог Аполон,но повечето са на мнение,че нейна създателка е Атина.Ето защо отхвърлих този вариант за произход на името на бога (АПОЛО - АВоЛО), смятайки,че чумата е гравирала много по-дълбоко отпечатък в човешкото съзнание от флейтата.
Автор: Милена ВЪРБОНОВА
Четете ни и в Google News
