ФАКТИ.БГ
  • гибралтар-
  • херакъл-
  • алгебра-
  • имена-
  • значение-
  • произход

Гибралтар. Херакъл. Алгебра

Произход на имената

Публикувана: 26 Ноември, 2021 12:24
9 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1516
Гибралтар. Херакъл. Алгебра - 1
Снимка: Уикипедия
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 4.6 от 7 гласа.

Името Гибралтар показва удивителна звукова прилика с това на махалата Гебран, едно от съставящите съвременния Свиленград селища, а също и с Гибран, старинно ливанско и финикийско име. Носи го големият ливански поет и автор на знаменитата творба "Пророкът" - Джубран Халил Джибран, чийто баща се казва Халил Гибран и е християнин маронит т.е.финикиец, неарабин, а също и майката на поета - Камила

Гибран. Дали всички тези имена водят своя прадревен произход от египетския бог на Земята - ГЕБ? Да се обърнем към свидетелствата на древните историци.

Кратки, но знаменателни текстове за издигането на Херкулесовите стълбове и за протока, наречен Гибралтар откриваме в "Митологическа библиотека" на Аполодор и в "Историческа библиотека"на Диодор Сицилийски, четива, които никога няма да станат банални за изследователя.

Всъщност трудовете, извършени от Херакъл, супергероя на древността, по оформянето на протока, се явяват - според хронистите - страничен резултат от десетия му подвиг - отвличането на чудното стадо от крави на великана Герион и докарването му във владенията на Евристей, жалкото недоносче, което по волята на коварната Хера, се превръща в цар на Микена и Тиринт, в първенец на персеидите ( потомците на Персей), а също и в господар на Херакъл, любимия Зевсов син. Ето как Аполодор описва този епизод ( Кн.Il,10):

"Евристей му поръчал да доведе кравите на Герион от Еритея. Еритея била остров, разположен близо до Океана, сега този остров се нарича Гадейра. На този остров живеел Герион, син на Хрисаор и на Калироя, дъщеря на Океан.Той имал тяло от три сраснали се човешки тела, съединени до пояса, но разделени от подбедрицата до бедрата.Нему принадлежали червените крави, които пасял Евритион, а на стража стояло двуглавото куче Ортр, родено от Ехидна и Трифон..."

"Отправяйки се за кравите на Герион, Херакъл преминал през много страни на Европа и преминал в Либия (Африка- б.м.). Пристигайки в Тартес, той поставил там паметни знаци за своя поход на границите на Европа и Либия - две еднакви каменни стели."

Необходим е кратък коментар:

Остров Еритея, за който от досега приведения текст не може да се разбере дали се намира оттатък в океана или отсам, в привичното море, все пак се оказва в океана - очевидно е от прочита на следващите редове:

"Изгарян от лъчите на слънцето по време на пътя си, Херакъл вдигнал своя лък срещу бог Хелиос и той, поразен от мъжеството на героя, му дал златна купа ( да, буквално "златна купа, чаша", а не "ладия", както гласи българският превод! ), с която Херакъл пресякъл Океана. Стигайки Еритея, Херакъл се разположил да нощува на планината Абант "...

Няма да проследявам как се развиват събитията на Еритея, как Херакъл убива кучето Ортр и краваря Евритион, също исполин, а накрая и самия Герион, син на Хрисаор и внук на Медуза и Посейдон. Нито как прекарва през океанските води кравето стадо в същата "купа", защото в ладия то едва ли би се побрало. Ще отбележа само многозначителната прилика на името на планината Абант с това на народа "абанти", споменати от Омир като хора с чумбас и често разглеждани като част от българския народ ("Връх България"). Да се върнем на "двете еднакви каменни стели" ,споменати от Аполодор.

В прочутата Пойтингерова таблица, изготвена през 13 в. от неизвестен монах от г. Колмар в Елзас, явно по недостигнал до наши дни римски оригинал, в протока Гибралтар ясно се вижда остров, с издигнати на него две колони - Херкулесовите стълбове. Дали това наистина е остров сред протока или е само символично очертание, за за се откроят още по-ясно колоните? Двата стълба, много автентично изглеждащи, влизат в герба на Карл Велики и в толкова още стеми на средновековни владетели. Уви, днес от тези два величествени паметника, поставени от Зевсовия син, за да обезсмърти "своя поход", не е останала и следа. Но повечето досегашни изследователи разбират под названието "Херкулесови стълбове" "Гибралтарската скала", наречена Джеб - Ал - Тарик, по името на сарацина Тарик ибн Зиад, предвождал завоеванието на Иберийския полуостров и отрещната, намираща се в Африка, планина Абила (Абилика) или Джебел - Муса.

Навсякъде се твърди,че названието Гибралтар е средновековно и произлиза от името на арабина Тарик!

Но нима това е така?

Да повикаме на помощ Диодор Сикул (Сицилийски). Ето какво пише той в кн.IV, гл.18 (2,4,5) на своята "Историческа Библиотека":

"Преминавайки през по-голямата част от Либия (Африка), Херакъл излязъл недалече от Гадир при Океана и поставил и на двата материка по един каменен стълб. Когато той се отправил с кораби ( Диодор вече пише "кораби") към Иберия, тримата сина на Хрисаор ( вече не става дума за триглав, шесторък и шесткрак великан), стояли всеки с голяма дружина на известно разстояние един от друг"(...)

Следва описание на битката с тримата исполини, която по думите на хрониста, се е разиграла в самите земи на днешна Испания и откарването на стадото от Херакъл. Но Диодор се връща на темата за Херкулесовите стълбове:

"След като споменахме Херкулесовите стълбове, няма да е излишно да разкажем за тях. Идвайки до мястото, където се приближават двата лежащи до Океана, материка - Либия и Европа, Херакъл решил да издигне в чест на своя поход стълбове. Желаейки да извърши при Океана дело, чиято памет ще остане вечна, той значително увеличил крайните части на двата материка чрез насипи."

"По този начин,намирайки се по-рано на голямо разстояние един от друг, материците вече образували между себе си пролив, толкова тесен, че маловодието и теснотата му не позволяват на големите китове да преплуват от Океана във Вътрешното море. Завинаги ще остане в паметта на хората славата на този, който е извършил такива велики дела, съединявайки лежащите един срещу друг материци или пък, както казват други, обратното, разединявайки материците и създавайки същия тоя пролив, който дал възможност на Океана да се съедини с нашето море - всеки е свободен да разделя това мнение, което му се струва по-убедително".

Нека си дадем сметка какво сме прочели току-що: описание на колосален труд, дело на демиург, който е по възможностите само на технически напреднала цивилизация от свръхчовеци.Та Диодор, който винаги се стреми да приземи фактите и да ги лиши от тяхната фантастичност ( да вземем пресния пример със синовете на Хрисаор, които престават да бъдат триглаво чудовище), ни описва личност, променяща облика на континентите:

ПРОТОКЪТ ГИБРАЛТАР, ТАКЪВ, КАКЪВТО ГО ПОЗНАВАМЕ - Е АРТЕФАКТ! Очевидно, по-рано Европа и Африка са изглеждали различно ( според прадревните скрижали, използвани от Диодор) и ако им е придаден съвременният им вид, то е с някаква изключително важна, страховито належаща цел - може би спасението на тази цивилизация от катастрофа. Явно стесняването или разширението на крайните участъци на материците, е довело до много значими последици и е променило релефа и климата в огромни територии. Дали това исполинско дело не е довело до катаклизма в Черно море, превръщайки сладката вода в солена стихия? Или напротив,спасило е Понтийските земи от още по-сериозно бедствие?

Но Диодор драсва като допълнение още един изумителен щрих (кн.IV,гл.18,6,7):

"Нещо подобно извършил Херакъл по-рано и в Елада. В силно заблатената местност - Темпейската долина, той прорил дълъг ров и извеждайки през тази канавка всички застояли води, направил така, че в Тесалия, при Пеней, се появила долина."

"В Беотия пък, обратното, той разрушил руслото на реката при Орхомен Минийски и превърнал тази местност в блато, унищожавайки всичко, което по-рано било там".

Четейки тези свидетелства, се питам: на колко още места познатият ни земен релеф е променен от разум, за чието съществуване в прастари епохи дори не си даваме сметка?

Ние, днешните човеци, приличаме на бебе, за което люлката и детската стая са природни дадености, сътворени веднъж завинаги и всяка идея, че са променяни от превъзхождащи ни по интелект, опит и технически знания предшественици, ни се струва недопустима.

Всички тези дела, скулптирали облика на големи части от земната твърд, а като последица от това - и живота на бъдните поколения - се приписват от традицията на един единствен герой - Херакъл. Но нима това е възможно, колко години трябва да е продължил животът му ( преди да стане безсмъртен ) и на колко места по света трябва да е стъпил кракът му?

Ние все още по инерция го приемаме за някакъв гръцки Шварценегер, за някакъв мускулест Терминатор с бедра като диреци, комуто четмото и музиката с мъка се удавали, но затова пък в борбата и в стрелбата с лък, бил непобедим ( по Николай Кун). Но този клиширан образ от комикс говори лошо за собствения ни интелект. Херакъл, роден син на Зевс от Алкмена ( последната смъртна жена, с която върховният бог се съчетал) и приемен син на Амфитрион, трябва да бъде възприеман като събирателен образ на атланто-пеласгите, потомци на Атлантида, чиито идеи и дела все още са плазмирали лика на планетата - пред очите на новия човешки род.Това обяснява и странната поява на "златната купа", навигационното средство, с което Херакъл преброжда страховитите талази на Атлантика. Свидетелството на Аполодор, че Херакъл от пръв поглед се различавал от обикновените хора по грамадния си ръст и очите, "пълни с блясък", е в съзвучие с моята теза.

Диодор дава отговор и на въпроса, с който започнах моето изследване - какво означава името Гибралтар.Отговорът му е категоричен - протокът е получен "чрез насип" т.е .чрез натрупване на земя. Или пък чрез отнемане на земя е разширен.

Разковничето се крие в думата "алгебра", смятана за арабска, но едва ли арабите са създали и назовали тази древна наука. Май са и прикачили само едно "ал" в името. "Алгебра" произхожда от понятието "уравнение" и буквално означава изравняване - чрез натрупване или отнемане. Думата "гюбре", която изследователят Андрей Киряков определи аргументирано като нетюркска, тракийска, също означава "натрупване.

Втората част на името Гибралтар - "тар" -"земя", става особено разбираема чрез италианското му произношение - Джибилтера, Gibilterra.

Вече може категорично да заявим,че Гибралтар означава "ЗЕМЕН НАСИП", "НАТРУПВАНЕ НА ЗЕМЯ"- име, дошло от необгледната древност, за да ни напомни, че сме потомци не на маймуни, а на могъщи богоравни предци.


Автор: Милена ВЪРБАНОВА

Поставете оценка на статията:
Оценка 4.6 от 7 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
Komapak
1 Отговор
Толкова много приказки за една скала... Андора е същата. Само е една идея по-голяма.

Оценка:
-2 +4

Псевдоним
2 Отговор
Дворецът "Алхамбра" също идва оттам.

Оценка:
-1 +0

3
Този коментар е премахнат от модератор.
Стас
4 Отговор
Прибран фибран.

Оценка:
-1 +0

Като гледам,
5 Отговор

До коментар #3 от "Анонимен":


авторката вероятно е отстъпила авторските си права на ФАКТИ.

Оценка:
-1 +2

ms 03
6 Отговор
Дрън-дрън!Името на ГЕБРАН идва от турската дума ГЕБЕРЯСАЛ.Проучи и тогава пиши. Пристигнал турчинът в Мустафа паша(Свиленград) и започнал да яде.Първо кандилясал(КАНАКЛИ),после баялдисал(БАЯНДЪР) и накрая геберясал(ГЕБРАН).Това с а трите квартала на СВИЛЕНГРАД.

Оценка:
-0 +0

Behemoth
7 Отговор
Тоя с Ко са друса бе?!

Оценка:
-1 +4

Димов
8 Отговор
Забелязва се цяла серия от подобни статии с абсурдни исторически претенции. Явно целят да обградят с такива основните ни исторически претенции, та да ги заклеймят и тях, като също толкова нелепи. Много плоско, но пък коварно.

Оценка:
-0 +0

Димов
9 Отговор
Не разбрах връзката на Гибралтар с Габрово.

Оценка:
-0 +1

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg ще бъдат премахнати.


Ловци на бисери
Бриджит Макрон
Първата дама на Франция коментира връзката с 25 години по-младия си съпруг
Закусваме, аз - с моите бръчки, той - със своята свежест, но такъв е животът..."

Още бисери