На 21 октомври 1097 г. започва обсадата на Антиохия

На 21 октомври 1097 г. кръстоносната армия започва обсадата на Антиохия – ключовия град по пътя към Йерусалим. Начело на похода са Годфрид дьо Буйон, Боемунд Тарентски и Раймон IV Тулузки. В историографията се среща и датата 20 октомври – денят, в който кръстоносците достигат Железния мост на река Оронт и започват да заемат позиции около града.

Антиохия се намира в днешна Южна Турция, край съвременния град Антакия. В края на XI век тя е един от най-важните градове в региона – разположена по пътя през Сирия към Палестина и защитавана от крепостна система, която превръща превземането ѝ в огромно военно предизвикателство.

Градът, който спира похода

Антиохия е обградена от дълги стени, цитадела и повече от 400 кули. Управителят ѝ Яги-Сиян разполага с гарнизон, достатъчно голям, за да организира чести излизания срещу обсаждащите. Кръстоносците не разполагат с достатъчно сили, за да затворят напълно обръча, а това позволява на града да получава продоволствие от околните райони.

Размерът на крепостта впечатлява и самите участници в похода. В писмо до съпругата си граф Стефан дьо Блоа описва Антиохия като „много голям град, укрепен с невероятна сила и почти непревземаем“. Зад тези думи стои не само военната мощ на града, но и тревогата, че обсадата може да отклони армията от основната ѝ цел – Йерусалим.

Глад, атаки и разпад на съюзите

През зимата кръстоносците започват да страдат от недостиг на храна, студ и болести. Продължителната блокада изтощава и двете страни, докато местните владетели подготвят войски, които да помогнат на Антиохия. Между предводителите на похода се задълбочават споровете за бъдещето на града и за това дали завладените територии трябва да бъдат предадени на византийския император Алексий I Комнин.

Седеммесечната обсада приключва на 3 юни 1098 г. Боемунд договаря съдействие с Фируз – човек от гарнизона, който контролира участък от стените. През нощта кръстоносци се изкачват до кулите, проникват в града и отварят проход за останалата армия. Антиохия пада, но победата се оказва само началото на ново изпитание.

Кръстоносците се оказват обсадени

Само дни след превземането на града пред стените пристига голяма армия от Мосул, предвождана от Кербога. Така кръстоносците, изтощени от дългата блокада, се оказват затворени в Антиохия и трябва да се сражават за оцеляването си. Те успяват да разгромят противника и да запазят града.

Антиохия не е просто спирка по пътя към Йерусалим. След превземането ѝ Боемунд отказва да я предаде на Византия и създава Антиохийското княжество – едно от кръстоносните държавни образувания, които остават в Източното Средиземноморие в продължение на близо два века.

Източници: history.com, worldhistory.org, historyextra.com