Паганини: цигуларят, когото смятаха за човек на дявола

На сцената Николо Паганини изглеждал като човек, излязъл от готически роман. Слаб, с дълга коса, необичайно подвижни ръце и смях, който съвременници описвали като конвулсивен, той не просто свирел на цигулка. Паганини превръщал изпълнението в спектакъл, а публиката често не знаела къде свършва музикалният гений и къде започва мистерията.

Италианският цигулар и композитор е роден на 27 октомври 1782 г. в Генуа. Умира на 27 май 1840 г. в Ница, но легендата за него не приключва с последния му концерт. Напротив – след смъртта му слуховете стават още по-настойчиви.

Пръсти, които изглеждали невъзможни

Паганини е известен с необичайната гъвкавост на пръстите си. Изследване на бронзов отпечатък от дясната му ръка установява малка длан и относително дълги пръсти. Това обаче не доказва, че музикантът е страдал от конкретно заболяване. През годините са предлагани различни медицински обяснения, но надеждни доказателства за точна диагноза липсват.

Тъкмо тази особеност на тялото му, съчетана с техника, непозната за тогавашната публика, подхранва слуховете, че Паганини е получил уменията си от дявола. Разказите се разпространяват из Европа, защото изпълненията му включват флажолети, ляворъчно пицикато, двойни ноти и огромни скокове по грифа.

Цигулка с име „Канонът“

Паганини превръща и самия инструмент в част от своята митология. Любимата му цигулка е изработена през 1743 г. от кремонския лютиер Бартоломео Джузепе Гуарнери, познат като „дел Джезу“. Заради мощния ѝ звук музикантът я нарича „Канонът“.

Той не пази инструмента само за себе си. В завещанието си Паганини го оставя на Генуа с изричното условие:

„Да бъде съхраняван завинаги.“

Цигулката е предадена на града през 1851 г. и днес се пази в двореца „Турзи“.

Необичайни са и решенията му като композитор. В някои произведения той настройва струните на цигулката с полутон по-високо от оркестъра, за да постигне по-ярък звук и да улесни определени виртуозни пасажи.

Хазарт, скъсани струни и мрачна слава

Паганини има слабост към хазарта. През 1838 г. в Париж организира пространство, което трябва да съчетава концерти и казино, но не получава разрешение за хазарт и трупа сериозни загуби. Историята, че дори е заложил или заложил на риск ценен инструмент, се разказва от биографите му, но отделните версии не са еднакво надеждни.

Също толкова прочути са разказите, че по време на концерт струните на цигулката му се късали една след друга, а той продължавал да свири с останалата. Част от тези истории вероятно са били преувеличени, но те отговарят на реалния му стремеж към крайни технически ефекти.

Мрачният му образ се оказва толкова силен, че църковните власти забавят погребението му в осветена земя. Така Паганини остава в историята не само с 24-те си капричии и концертите си, а и като артист, превърнал собствената си странност в незабравима част от музиката.

Източници: classical-music.com, theguardian.com