Александър Теодоров-Балан – човекът, който създаваше думи

Когато днес казваме „възглед“, „дейност“, „творба“, „усет“, „излет“ или „становище“, рядко се замисляме, че тези думи са част от целенасочената работа на един човек. Александър Теодоров-Балан не просто изследва българския език. Той се опитва да му даде научен ред, точни понятия и думи, които да звучат естествено в новата българска държава.

Ученият е роден на 27 октомври 1859 г. в бесарабското село Кубей, днес в Украйна, в семейство на българи преселници от Сливенския край. Завършва Болградската гимназия, след което учи славянска и чешка филология в Прага и продължава образованието си в Лайпциг. През 1884 г. се установява в София и започва работа в Министерството на народното просвещение.

Само няколко години по-късно Балан се оказва сред създателите на висшето образование в следосвобожденска България. През 1889 г. е избран за първи ректор на Висшето училище, което по-късно получава името Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той заема поста още два пъти – през 1896–1897 г. и 1902–1903 г., а преподава история на българския език, диалектология, славянска етнография и българска литература.

Езикът като научна задача

Основното му дело е свързано с описанието и развитието на българския книжовен език. Балан изследва граматичния му строеж, звуковата система, диалектите, правописа и правилата на книжовната реч. Трудът му „Слог и говор“ от 1904 г. е посветен и на научната терминология, която според него трябва да бъде кратка, ясна и разбираема.

През 1909 г. излиза „Български книгопис за сто години. 1806–1905“ – мащабен библиографски труд, който подрежда книжнината, издадена на български език през първия век на новата българска печатна култура. По-късно Балан публикува „Българска граматика“ и „Нова българска граматика“, издадена през 1940 г.

Думи, които остават

Балан вярва, че развитието на езика не трябва да бъде механично отхвърляне на всичко чуждо, а съзнателно обогатяване чрез живата народна реч и вътрешните възможности на българския. Сред думите, свързвани с неговото словотворчество, са „възглед“, „дейност“, „творба“, „усет“, „украса“, „заплаха“, „излет“, „летовище“, „общувам“ и „становище“.

„Да любим езика си, да го браним, да го творим и обогатяваме.“

Това изречение обобщава отношението му към езика – като към жива работа, а не към застинал музей. В трудовете си той настоява книжовната реч да пази връзката си с народната, но и да бъде способна да изразява науката, образованието и обществения живот.

Александър Теодоров-Балан умира на 12 февруари 1959 г. в София, малко преди да навърши 100 години. От 1939 г. е почетен доктор на Софийския университет и действителен член на Българската академия на науките. Днес името му носят училища и зала в Института за български език при БАН, а думите, които е предложил, продължават да звучат като напълно обикновена част от българската реч.

Източници: archives.bnr.bg, old-news.bnr.bg, banker.bg