Притча: Не се бори със себе си

Живял някога един крал. Той си построил огромен дворец. Дворецът бил пълен с милиони огледала. Абсолютно всичко: стените, пода и таваните били покрити с огледала.
Веднъж в двореца притичало едно куче. Огледало се и видяло около себе си множество кучета. Те били навсякъде. И понеже било достатъчно умно, кучето се озъбило, за да се защити от тези милиони кучета наоколо и да ги изплаши. В отговор всички кучета му се озъбили. Кучето почнало да ръмжи – срещу него всички кучета му отговорили със същото.
Сега кучето било сигурно, че животът му е в опасност и започнало да лае. То започнало да лае с всички сили, много отчаяно.

Но щом залаяло, всички онези милиони кучета също започнали да лаят. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно те му отговаряли.
На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там само, в двореца нямало никого. В него било изпълнено просто с хилядите огледала.

Никой не се беше борил с него, защото не е имало кой да го направи. Горкото куче видяло единствено себе си в огледалата и се изплашило. И когато започнало да се сражава, отраженията в огледалата също влезли в бой. То загинало в борбата с милионите си собствени отражения, които го заобикаляли, ръмжали, лаели от всички страни.
Ако няма никакви препятствия вътре във вас, то не може да има и никакви препятствия извън вас. Вътрешната ни сила не позволява на нищо да застане на пътя ни. Просто така стоят нещата. Светът отвън отразява нашето вътрешно състояние. Затова не позволявайте на вътрешната ви борба да излезе навън и да ви саботира.