Научното обяснение: Защо „виждаме“ призраци и духове?

Медици дадоха научно обяснение на явлението, при което хора убедено твърдят, че са видели призраци, съобщава Мейл онлайн, предава БТА.

Според статистиката една трета от хората във Великобритания и почти половината от американците вярват в призраци, духове и други видове паранормална дейност. В същото време всеки пети твърди, че действително е виждал привидение, а всеки десети – че е общувал директно с мъртвите, сочат проучванията.

Може ли да има медицинско обяснение за тези страховити явления? Да, твърдят експерти, които смятат, че общо състояние, известно като сънна парализа, е основна причина за възприемането на призраци.

Според Националната здравна служба на Великобритания сънната парализа е състояние, при което не можете да се движите или да говорите, докато сте в процес на събуждане или заспиване.

Това се случва на определена фаза от цикъла на съня, известна като REM (Rapid Eye Movement – „Бързо движение на очите“) - когато мозъкът е силно активен, но тялото все още „спи“. Доказано е научно, че най-ярките сънища се появяват по време на този етап, а сънната парализа се появява, когато хора се събуждат по време на REM фазата на съня.

Някои от страдащите от това състояние съобщават и за усещане за натиск върху гърдите и могат да изпитат халюцинации, включително на будещи ужас фигури.

Съвременната наука не може да обясни защо точно се появява сънната парализа, но е известно, че е по-разпространена при хора, страдащи от безсъние, посттравматично стресово разстройство и тревожност.

Друга причина за появата на призраци може да бъде много по-обезпокоителна: въглероден оксид. Този безцветен газ без мирис може да се отделя от лошо монтирани, повредени или неправилно използвани уреди като печки на въглища, бойлери, газови котлони и грилове.

Той е отровен и може да причини редица симптоми, включително главоболие, объркване, замаяност и гадене. Въглеродният оксид може да предизвика и халюцинации, които медицински експерти още през 20-те години на миналия век свързват със съобщения за наблюдаване на призраци.

Проучванията показват, че виждането на призраци може да се дължи също така и на трета медицинска причина - мозъчна аномалия.

През 2017 г. водещо медицинско списание публикува историята на 26-годишен пациент с епилепсия, който е бил подложен на експериментално лечение, включващо имплантиране на електроди в мозъка му.

Когато медиците от Националния център за адаптивни невротехнологии в щата Ню Йорк стимулирали с електрически ток областта на мозъка, известна като фузиформен гирус (вретеновидна гънка), пациентът получавал плашещи халюцинации.

„Лицето ти се промени напълно“, казал той, взирайки се в един от изследователите. „Не знам какво се случва. Очите ти... се променят“, споделил пациентът. Той също така описал околните като „аниме герои“ - позовавайки се на японския анимационен жанр.

Стимулирането на вретеновидната гънка в мозъка също така е довело до появата на сияние около обектите, добавят изследователите.

При отделен експеримент с друга страдаща от епилепсия 22-годишна жена е установено, че стимулирането на лявото полукълбо на мозъка я кара да усеща, че когато говори, точно зад нея стои неподвижен „човек“ или „сянка“.

Тези открития биха могли да дадат известна представа защо близо половината от хората, диагностицирани с неврологичното заболяване Паркинсон, което причинява прогресивно увреждане на мозъка, също твърдят, че виждат призрачни фигури.

Междувременно неотдавнашно изследване разкри причината, поради която до 50% от хората твърдят, че „чуват“ гласа на починал близък по време на скръб.

Смята се, че това се дължи на начините, по които мозъкът създава така наречената в психологията „схема“ - умствена рамка, която помага на хората да организират и интерпретират информация въз основа на минал опит. Например, когато влезем в ресторант, от опит знаем, че ще ни поздравят, после ще седнем, ще ни предложат напитки и меню и т.н.

По същия начин двойките свикват с присъствието на другия у дома - дотолкова, че дори когато единият го няма, понякога ни се струва, че той все още е там. Според консултанти по въпросите на скръбта, партньорите, които са загубили съпруг или съпруга, също често описват, че могат да ги чуят да говорят, отбелязва изданието.