Проф. Боян Дуранкев: Българското образование не е за подценяване. И в никакъв случай - за надценяване!

България попада в групата на най-образованото население в света, в първите 45 държави. Тези данни са от доклада на ОИСР „Образование с един поглед 2025“. Той сравнява образователното ниво сред възрастните в трудоспособна възраст в 45 държави в 2024 г.

Развитите икономики като Канада, Ирландия и Южна Корея имат едни от най-високите дялове на възрастни с висше образование (55-65%).

Германия е богата икономика с относително по-малко висшисти, което отразява силната? система за чиракуване, която осигурява висококвалифицирани работни места без дипломи.

България е на 19-то място по завършили средно образование (18 страни имат по-малко незавършили) с 13,1%, със средно образование - 53,1% и с висше - 33,8%.

Лидери във висшето образование.
Канада оглавява списъка с близо 65% от възрастните, които имат висше или университетско образование, следвана отблизо от Ирландия и Южна Корея. Тези държави са инвестирали сериозно в разширяване на достъпа до висше образование, водени от икономики, основани на знанието, които възнаграждават напредналите квалификации. Според други данни на ОИСР, по-високите нива на образование носят значителни предимства по отношение на доходите. Например, в страните от ОИСР, завършилите висше образование обикновено печелят двойно повече от доходите на лицата, които не са завършили средно образование (гимназия).

Балансирани образователни модели в Европа.

Страни като Австрия и Германия демонстрират по-балансирано разпределение между висше и професионално образование (образование, свързано с конкретна работа или занаят). Например, Германия е на 19-то място в света по БВП на глава от населението, въпреки че само 34% от възрастните ù имат университетско образование. Страната има силна система за чиракуване, където студентите съчетават практическо обучение с теоретично обучение, което води до висок процент на заетост след дипломирането.

Проблемите на България с образованието са няколко и специфични:

1. Министерство на образованието не знае какви кадри ще са необходими след 5 години и приема по „традиция“ с леки корекции. Получават се пълни диспропорциии.

2. „Бизнесът“ (държавен и частен) няма яснота какви кадри ще му трябват след 4-5 години. Липсва омразното му планиране. После се скъсва да иска, но вината си е негова че няма.

3. Университетите са конкуриращи се „ловци на глави“, за да привлекат повече.... средства. После отчитат 99,9% работещи по специалността. Огромна лъжа!

4. „Влезналите“ в университетите я ходят, я - не, на лекции и упражнения. Преподавателите са „либерални“, т. е. най-ниското ниво определя сложността на тестовете и изпитите. Иначе се намаляват доходите.

5. Системата на академичен растеж е пробита по дефиниция. В елитните български университети има по-строги критерии, но в повечето станали 24 каратов негодник може да стане професор даже с преписване. Питайте МОН колко доказани преписвачи са осъдени и прогонени от академичния храм. Впрочем, партийни активисти стигат до най-високите върхове в израстването по-лесно.

Системата е необходимо да се разтърси из основи, но не и от тези партийни апаратчици, които са сега отпред!