Как през 2026 година Путин да бъде принуден да сключи мир

Играта на преговори не може да продължава безкрайно. Путин може да бъде принуден да сключи мир, пише Иван Преображенски.

2025 година премина в безрезултатни опити Русия да се съгласи на компромис, който би довел поне до прекратяване на агресията ѝ срещу Украйна. Източник на нов импулс стана Доналд Тръмп, който се върна на президентския пост в САЩ . Обещанието за 24 часа да успее да срещне Путин и Зеленски на масата за преговори очаквано се оказа безпочвена фантазия. Но все пак безкрайни войни няма и в такъв случай какво би могло да спре тази през 2026 година?

Въртене в кръг

Официално преговорите за прекратяване на "въоръжения конфликт в Украйна", и по-точно на руската агресия, започнаха през февруари 2025 година с телефонен разговор между новия президент на САЩ Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин . Оттогава насам двамата са разговаряли няколко пъти, последно на 28 декември, а освен това се срещнаха в Аляска. След тези контакти винаги имаше преговори на Тръмп с украинския президент Зеленски , както и с европейски лидери, а оттам нататък Кремъл налагаше паузи в преговорите, понеже за пореден път неговите ултимативни искания за излизане на украинската армия от Донбас, за признаване на всички руски завоевания и за отказ от членството на Украйна в НАТО оставаха неприети. Без значение дали след това договорът за мир се обявяваше за съгласуван на 90 или на 75 процента.

Така към 2026 година се пренася следния набор от несъгласувани изисквания. Украйна иска присъствие на чуждестранни военни на своя територия плюс военни гаранции за сигурност, ратифицирани от парламентите на западните страни, тя не е готова да изведе войските си от своята територия и не възнамерява да се отказва безвъзвратно от членството в НАТО.

Русия също изисква немалко: статут на руския език в Украйна, защита за украинската православна църква на Московския патриарх (макар такава фактически от началото на войната да не съществува), запазване на контрола над завладяната от руснаците АЕЦ Запорожие, над всички останали завзети територии, освен вероятно над незначителни части от Харковска и Сумска област.

Основното, което иска Кремъл, обаче е украинците да си тръгнат от останалата част от Донецка област, където се намират солидни отбранителни съоръжения, които руската армия с цената на големи загуби може да атакува още няколко години. Това е принципно - завладяването на тези територии след това ще позволи на Русия спокойно да настъпва в Днепропетровска и в Запорожка област. За цялото това време идеята за прекратяване на огъня прозвуча от страна на Путин само веднъж - под формата на предложение за еднодневно спиране на ударите във вътрешността на Украйна, ако в страната се проведат избори в условията на продължаваща война и само ако при това украинските власти се съгласят да отчетат и гласовете на намиращите се под руска окупация свои съграждани, както и на тези, които са преминали на страната на агресора и на бежанците, живеещи в Русия.

Непреклонността на Путин

Разиграването на сложни схеми в случая само пречи на разбирането. Очевидно е, че Русия е агресор - тя започна войната. В течение вече почти на година преговорите - всеки път след отстъпките на Зеленски - се сблъскваха с непреклонността на Путин и така приключваха. Или по-точно преминаваха към нов кръг с все същите изисквания от страна на Кремъл. Значи за да има мир, към това трябва да бъде принудена не Украйна, а Путин.

Има ли шансове за това? Мнозина се съмняват, защото на Русия като че ли няма как да се въздейства. А това е очевидна логическа грешка. Фактът, че сега Кремъл е под твърде слаб натиск не значи, че той не може да бъде създаден. Какво би могло да накара Путин да склони да преговаря ? Идеята за революция или разпад на Русия би трябвало да отпадне като неактуална. Остават пристигането на извънземни, прекратяването на руското настъпление или сериозните икономически проблеми , които превръщат войната в заплаха за стабилността вътре в самата Русия.

Западът няма как да повлияе на марсианците, те са достатъчно разумни до момента да не влязат в контакти със земните жители. Но военното засилване на Украйна е друго нещо. ЕС едва възстановява своя военно-промишлен комплекс и няма да може да помогне бързо. Значи всичко се свежда до Тръмп. Той е готов да помогне на Украйна само срещу пари - срещу европейските кредити, с които се купува оръжие, но то е достатъчно само за отбрана, не и за преминаване към контранастъпление. Промяната в този режим за подпомагане на Украйна би могла да забави руското настъпление. Опитът от 2022 и 2023 показва, че в такива моменти Кремъл става по-склонен към компромиси.

Вторият вариант е рязкото усилване на целевите санкции, като наложените от САЩ срещу "Лукойл" и "Роснефт" . А ЕС би могъл да се откаже от покупката на огромно количество руски стоки. Няколко удара по този вид болезнени точки от руската икономика на фона на напълно реалните и многобройни вече съществуващи проблеми биха могли да отслабят оптимизма на Путин, правейки го склонен към преговори, не към тяхната имитация.

Така излиза, че изводът не е сложен. Мирът в Украйна през 2026 година е предимно в ръцете на Тръмп. Ако той се постарае, Путин може да изгуби увереността си в скорошната победа. Но ако САЩ продължат да се вслушват в Кремъл, войната ще премине и в 2027 година.

* Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.