Кеворк Кеворкян: Очаквайте грухтенето от съешаването

И тъй, капанът с изборите щракна.

Всичко е ясно: ВИЕ ще гласувате, ТЕ ще се съешават.

Няма да дочакате смислено да разговарят с ВАС: какво предлагат, какво ще направят, как ще облекчат Народната Съдба.

Това няма да се случи. Това коментира във "Фейсбук" Кеворк Кеворкян.

Вече не е нужно и да ви залъгват с обещания – всички са наясно, че няма да ги изпълнят.

И не се заблуждавайте, че ситуацията може да стане „революционна“, както ви плашат някои – никаква революция не може да се случи, ако липсват идеи.

Грухтенето от съешаването не може да ги замести.

Това е финалът на една моя дописка от 10 март 2021 година. Пет години по-късно – през март 2026-а, когато ще бъдат поредните избори, нищо няма да се промени.

Липсата на идеи е още по-очевидна. Откакто Кирчовци дебаркираха тук изчезнаха и последните останки от някаква идеология, изскубнаха ги, сякаш са отровни плевели, „идеология“ стана срамна дума. Никой не смее да попита политическите мърлячи, какви са възгледите им, за да не отнесе някой тупаник.

Налагането на тъпана на „евроатлантизма“, колкото и да е оглушително, е въздухарско занятие. Ако Европа беше запазила достолепието си и не следваше толкова чинно напъните на някои празноглави „фон“ фусти, със сигурност щяха да забранят на нашите рогачи да злоупотребяват с фалшивите си евро-фукни.

Брюкселските търгаши вързаха за „идеите“ си повечето от тях, дори не бива да ги наричаме „еничари“ – защото и те са имали някакво достойнство, а ХАНЪМИ, дашни и предашни. На тия кокони не им трябват възгледи, а врътливи дирници.

И вие чакате от тях да ви споделят някакви идеи, дори да са и най-мижавите, например – кога да очакваме свършека си и как ще ни го уредят, ще ни дарят ли, поне накрая, с някаква хуманност. Но и това няма да дочакаме.

Сблъсъкът на идеи бе заменен с обикновено мародерство, надпреварваха се кой ще награби повече по най-тарикатския начин – без да полага излишни усилия, грубияните биваха отстранявани, на мода дойде „мейнстрийма“ – съставен от селски чеда; те изуха цървулите – които потомствено им прилягаха най-много, и нахлузиха трандафорите, те пък и досега не са им удобни, но нищо, след още две-три поколения и тази болка ще отмине.

Това бяха практически ханъмите на едно безидейно мазало, в каквото набързо се превърнахме – а доколкото някоя идея оцеляваше, тя водеше единствено към разкол. И в повечето случаи се представяше от хора, които бяха слепи за Истината.

И светът беше същият, той ни зарази с тази слепота. Както казваше един автор: „Глобализацията се комбинира фатално с нарастващата неохота на Запада да проучва или да научава нещо за чуждестранните култури, идеи и убеждения; създаден бе свят на глобални последствия без глобално познание…“.

А според Еманюел Карер, „Нашите мнения, да не говорим за идеите, струват по-малко от таланта, с който ги изразяваме… Благородната лъжа, левият ангелизъм, политическата коректност са по-разпространени от прозорливостта…“.

Как можеха да се усещат повечето от нашите първенци в този свят – освен като селяци с разбъркани глави, каквито си и бяха.

Управляват ни хора, които сякаш живеят в някой фризер.

Джилиан Флин казваше за един от героите си, че е отсъствал през целия си живот – много подходящо определение и за нашите управници.

Тяхното „отсъствие“ обаче се оказа заразително и за обикновените хора и те престанаха да вярват в каквото и да е – и най-вече в ония, които се отъркват по някакъв начин в политиката.

Една от малкото радости, които са останали на „простолюдието“, е да будалка политиците, че се доверява на брътвежите им. Още по-малко вярва то на плоските им номера: хайде, сега заедно да попържаме Пеевски и Борисов – за да забравите за нас, а другото, истински важното ще се нагласи някак само. Пепейци/ПП изобщо не са наясно, какво трябва да се направи, за да се спре разпада на държавата и никога не са знаели – уменията им винаги са се изчерпвали с пробутването на някаква примитивна далавера, нещо от типа на „Джемкорп“. Те дори не подозират, че са в тежък цайтнот – срочно им трябват идеи, а протестите няма да им ги осигурят.

Ако крясъците на политиците, които ненужно замърсяваха слуха на протестиращите, имаха нещо общо дори с най-семплата идея, която поне да забави Разпада, можехме да се надяваме на една по-спокойна година. Но очевидно това няма да се случи.

Марк Уайнгарднър твърди, че американците поне формално имат право да си вярват в каквото щат – хубаво е да знаем този факт за новите ни първи братовчеди, понеже ние пък вече в нищо не вярваме.

Можете да проверите това с една проста сметка: пребройте колко пъти на ден телевизиите се лигавят с дядо Коледа – и споменават ли изобщо Рождество Христово.

Впрочем, онази фраза на американския писател продължава така: „Душата на Америка е била купувана и продавана безброй пъти на кръстовището, където се срещат Фактът и Вярата.“