1 януари – 163 години от рождението на Алеко Константинов

И ПРЕДИ, И СЕГА. НАДЕЖДА ЗА УТРЕ

Избиратели ли? И сянката им няма да видиш! Като ти кацнат от всяко село по 12 души общински съветници с кметовете барабар, като събереш чиновниците и писарите, постави по краищата жандарми да връщат другите селяни, окръжи бюрото с тия 40-50 катили, направи някоя шашарма, наблъскай в кутиите няколко снопа бюлетини и ето ти тебе и магарето народен представител, ха-ха-ха.

Бай Ганьо

Я кажи бе, бай Ганьо, кажи бе, брате, кого да хвана за гушата, кого да изритам из врата навънка?

Данко Хайърсъзина

И бай Ганьо посочи кого.

На 11 май 1897 година платени убийци, организирани от служител на пазарджишкото село Радилово, стрелят от засада по пътуващия за Пазарджик файтон и убиват един от най-достойните творци на България- Алеко Константинов.

Жизнерадостният сатирик, неуморният пътешественик, безстрашният изобличител на управленските неправди и кривиците на своето време се прощава с този свят, ненавършил 35 години.

Прощавай, снизходителний читателю! Ти ще срещнеш в тази книжка някои цинични думи и сцени, аз не можах да ги избягна; ако ти можеш да изобразиш бай Ганя без цинизми - заповядай! Европейци сме ний, ама все не сме дотам!... Прощавай, не е за чудо пак да се срещнем.

Алеко Константинов

Европейци сме вече (е, не чак до там още) и сега всяка година си правим избори, че дори и по два пъти на година, защото се изпедепцахме да ги механизираме. Повсеместно внедряваме челния венецуелския опит – с минимално човешко присъствие и прилагане на ръчни усилия. Вместо нас гласуват машините и резултатите са налице: на пет служебни правителства се пада едно редовно и то скалъпено от разни партийни кръпки, та трае от ден до пладне, а по пладне се събират познати агитки и го свалят. И всичко започва отначало. На това „отначало“ първоначално му викаха „преход“, после викачите ги хвана конфуз и престанаха. И правилно, щото преходът все пак е някакво придвижване от едно място на друго. А нашето си е най-елементарно обикаляне около собствената си ос – досущ като някогашните долапчийски коне. И понеже и коне не останаха у нас, ако някому заприличаме на онова клепоухо, търпеливо и свикнало на тормози и издевателства добиче, което прилича малко на кон, ама не чак дотам – няма да му се сърдим. В сръднята файда няма.

Мюмюн Тахир