И всички ядоха и се наситиха… (Румен Радев, глава 1)

Марк Глава 6
34 И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.
35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;
36 разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?
38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.
39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.
40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.
41 И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
42 И всички ядоха и се наситиха.
43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.
44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

Из Румен Радев, глава 1
Политиката обича чудесата. Особено онези, при които множеството е нахранено, редиците са подредени, а накрая кутийте с бюлетини са пълни. В българския политически пейзаж днес Румен Радев не лови просто с една въдица – той хвърля мрежа в електоралното море. И каквото влезе вътре, е добре дошло. Стратегията не е да се разчита на тясна партийна ниша, а да се обхване възможно най-широк периметър – разочаровани, протестно настроени, национално чувствителни, социално тревожни, институционално скептични. Мрежа, а не кука.

Тази тактика има логика в условия на фрагментиран парламент и уморено общество. Когато хората са „като овце, които нямат пастир“, те търсят фигура, а не платформа. Търсят тон, а не детайл. В този смисъл около Радев се създава пространство на неизвестното – проект, който още не е напълно изговорен, не е структурно оформен, не е натоварен с конкретни коалиционни ангажименти. Точно това неизвестно в момента му носи условна преднина – говори се за 10%. Но неизвестността е ресурс с кратък живот.

Високата избирателна активност може да се окаже решаващият фактор. Тя традиционно изтласква малките партии към периферията. Когато масовият избирател се мобилизира, протестните формации без стабилно ядро започват да губят кислород. Прагът за влизане се качва, фрагментацията намалява, а политическата сцена се консолидира около по-големи играчи. Ако активността наистина е висока, част от дребните субекти ще изпаднат от парламентарната аритметика. Това автоматично увеличава тежестта на първите.

Но тук идва парадоксът. Преднината на Радев ще започне да се топи в момента, в който той започне да говори като лидер на конкретен политически проект. Досега той можеше да бъде надпартиен коректив, институционален критик, морален арбитър. В кампанията обаче всяка дума ще бъде позиция, всяка позиция – линия на разделение.

Когато мрежата е широка, тя събира различни видове риба. Но когато започнеш да я вадиш, неизбежно част от улова се изплъзва.

Радев ще отвори фронтове за атака – по геополитика, по икономика, по кадрови решения, по предишни служебни управления. Ще му бъдат задавани въпроси, на които досега не се е налагало да отговаря в партиен контекст. Ще се търсят противоречия между думи и действия. Това е нормалната логика на демократичния сблъсък. Преднината от 10% е функция на очакване; кампанията ще я превърне в функция на конкретика.

На този фон Борисов и Пеевски мълчат. Но мълчанието в политиката рядко е пасивност. То може да е изчакване, наблюдение, акумулиране на аргументи. Да оставиш опонента да говори първи означава да му позволиш да очертае собствените си уязвимости. Въпросът е още колко ще продължи това мълчание. Кампаниите имат динамика – в началото се сондира, в средата се атакува, в края се мобилизира.

Ако Радев успее да превърне широката мрежа в устойчива коалиция от интереси, той ще остане водещ фактор. Ако обаче вътрешните противоречия на събрания електорат излязат на повърхността, част от „наситените“ ще си тръгнат.

Политиката не е чудо с пет хляба и две риби. Тя е процес на постоянна легитимация.

В крайна сметка изборите ще покажат дали множеството ще остане подредено „на редици, по сто и по петдесет“, или ще се разпръсне при първия по-силен вятър на кампанията. Мрежата може да бъде хвърлена широко. Истинският въпрос е какво ще остане в нея, когато дойде време за преброяване.