Търси се трети за балотаж

Ако приемем до доказване на противното, че двама от играчите на президентските избори ще бъдат настоящият президент Йотова и отиващият си служебен премиер Гюров, това до голяма степен предрешава крайния резултат.

Има една-единствена въпросителна - дали Йотова ще спечели още на първи тур, или следващата неделя. За да се стигне до балотаж е необходим още един играч, който да привлече солиден брой гласове, за да не позволи на първата дама да остане автоматично на Дондуков 2.

Йотова напомня на Георги Първанов, който за десет години в президентството не направи нито един зрелищен гаф, че дори и лапсус, който да остане като някакво петно в хрониките на близкото ни минало. Благодарение на опита, а очевидно и интелекта, Йотова също е "бетон" откъм издънки - просто няма такива. А какво по-важно от това за един президент с представителни функции, ограничен да връчва мандати по домова книга и да ни поздравява за Трети март и Нова година.

Вълната на Радев скоро ще приключи и до есента от нея ще останат последните пръски, от които Йотова всъщност не се нуждае.

При Андрей Гюров ситуацията и изходната позиция са доста по-различни. След като Борисов закачи значката "Еврозона" на сакото си и се изсули от властта, уж заради недоволството на "джензи-бюджетарите", а всъщност, за да не го отнесе вълната на поскъпването, на амбразурата застана Андрей Гюров.

Вече никой не спори има ли и ли няма поскъпване - то е факт, къде двойно, къде дори тройно. А на хората не им пука дали това е станало заради еврото или заради неспирните пакости на скучаещия Доналд Тръмп, съсипал представата за Персийския залив като най-благоденстващото и спокойно място на света.

Еврото, разбира се, освен сантиментите ни към вековната ни национална валута, само по себе си не ни е виновно с нищо. Няма и как. Просто стана повод за отвратителната игра на предприемачите. Цените започнаха да се вдигат превантивно и очебийно още през лятото, за да не попаднат съответните тарикати след 1 януари под ударите на органите, които трябваше да се погрижат да няма неоправдани скокове.

Регулаторите и останалите строги чичковци и лели се погрижиха "страхотно" да няма безобразия - почти като в песен на Асен Василев. След като цените преминаха в евро дойде "закръгляването" - разбира се, безмилостно в посока нагоре.

Третата вълна на поскъпването дойде с блокадата на Ормузкия проток.

Имало да става, но през това време премиер бе Гюров, докато Радев, който изигра блестящо картите си с невъзможния референдум за тайминга на влизане в еврозоната, обра бонусите, защото е "предупредил какво ни чака", както разсъждаваха феновете му.

И резултатът от изборите каза всичко.

Андрей Гюров трудно би разширил кръга на подкрепата си извън т.нар. фенове на жълтопаветието, което пък междувременно взе че се раздели на леви и десни павета.

Още един проблем. Ами ако Мирчев, Божанов и Атанасов издигнат някой апостол - великомъченик на съдебната реформа за свой президент? Това ще е краят. Да добавим и ехото от истерията Петрохан, която се писа на сметката на "Продължаваме промяната".

Дори "новият шериф в града" Дечев вдигна безпомощно рамене в отговор на очакванията за някаква друга истина, освен лансираната и очевидно най-вероятната.

Като споменахме Дечев, задължително трябва да маркираме и неговия Санчо Панса в битката с ромските "авторитети" в предизборната кампания - Кандев.

Главният секретар на МВР поддържа активно социални профили и като антипод на Гюров, който би привлякъл различни гласове, може да бъде включен като кандидат за вицепрезидент. Странна двойка, че и двамата от Гоце Делчев. "Финягата" - носител на пепейските ценности, каквито и да са те, и "Силовака" - ловец на разбойници, създал усещането за ред - Батман, Спайдърмен и Супермен в едно - някакъв протоБойко от ерата "Чакъра".

Двамата в най-добрия случай биха стигнали до балотаж, но, както стана дума, за такъв е нужен трети, който да се "жертва", изкарвайки добър процент, за да спъне Йотова. Е, такъв не се вижда.

Спортистите, доколкото още ги имаме, отидоха при Радев, а на предходни избори се доказа и препотвърди, че учените и лекарите нещо не са на голяма почит у нас.

За самия Борисов вече е твърде късно - ще бъде унизен и опозорен зрелищно. Той не посмя и когато беше най-силен да излезе в пряк двубой. Реално го е правил само веднъж, когато стана кмет на столицата, но тогава мачът бе "свирен" след абдикацията на Софиянски в разгара на боклучената драма. Бойко не иска да губи и на сантасе в електричката, какво остава да рискува някой да го бие мажоритарно. Масово гласуване за кандидат на някоя от другите разпердушинените от появата на "Прогресивна България" партии е изключено, поне на този етап.

Така че...търси се трети силен играч, но не се вижда.

Как ви се струва проф. Рачев?