Адвокат Христо Раев: Това, което се случва в Черно море, са военни престъпления

Атаките срещу търговски кораби в Черно море поставят сериозни въпроси за международното право, сигурността на корабоплаването и възможностите на България да защити интересите си в изключителната си икономическа зона. Военният риск вече се отразява върху застрахователните премии, разходите на корабособствениците и готовността на екипажите да плават в региона. Наред с укрепването на отбранителните способности страната ни трябва да търси и дипломатически, правни и регионални решения. Какъв може да е изходът от ситуацията… Пред ФАКТИ говори адвокат Христо Раев, специалист по морско право.

- Адвокат Раев, как се квалифицира по международното право атаката срещу търговски кораб в изключителната икономическа зона на България? Ставаме свидетели вече на поредица атаки срещу кораби, които са все по-близо до българската територия?
- Като тотална агресия. Войната между Русия и Украйна продължава вече пет години и конфликтът все повече засяга цялото Черно море, включително и нашата икономическа зона.

- След подобни атаки в Румъния и Турция вече виждаме, че заплахата достига и до България. Каква трябва да бъде реакцията на страната ни?
- Освен да засилим отбранителните си способности, как по друг начин можем да реагираме? Това, което се случва в Черно море, са военни престъпления. Да нападнеш кораби в открито море е пряко нарушение на международната конвенция на ООН по морско право, която регламентира, че всички кораби могат свободно да плават в открито море и никоя държава няма право да ги застрашава, да ги задържа, камо ли пък да ги унищожава. Освен в няколко точно определени случаи, когато те извършват някакво замърсяване или някаква контрабанда и така нататък. Атаките срещу кораби в Черно море поставят сериозни въпроси за спазването на международното право.
Вече говорим за десетки потънали кораби в Черно море и България няма как да остане незасегната от подобно развитие. Необходимо е да се прецени какви мерки могат да бъдат предприети за защита на сигурността и интересите на страната ни при спазване на международното право.

- Ако бъде установено коя държава е извършила атаката, каква отговорност носи тя?
- Отдавна руската държава е критикувана от демократичните общества за агресията срещу независима държава като Украйна. Тази критика се отнася и до действията, които засягат граждански обекти и инфраструктура. Сега проблемът се разпростира и върху търговското корабоплаване.
Съществената разлика е, че вече се атакуват кораби под флаговете на трети държави, а не само украински. Това разширява кръга на засегнатите страни и увеличава риска конфликтът да има по-широки международни последици. Ако бъде установено кой е извършителят, отговорността трябва да бъде определена въз основа на доказателствата и приложимите норми на международното право.

- Какъв е търсеният ефект от тези атаки? Цените на застраховките се повишават, а някои капитани отказват да плават в Черно море. Трябва ли да разглеждаме случващото се като продължение на агресията срещу Украйна, или целта е и създаването на по-широка зона на несигурност?
- Ефектът е многопластов. Руската държава предприема различни действия, които засягат Европа и други държави на различни нива. Става дума за твърдения за диверсионни действия и намеса в политическите процеси в европейските страни. Скоро прочетох, че вече има преки доказателства за руска намеса в излизането на Великобритания от Европейския съюз.
Търсят се различни ефекти. Едва ли потапянето на един сравнително малък кораб, независимо какво превозва, би променило съществено ситуацията на фронта в Украйна. Според мен обаче последиците може да бъдат създаването на зона на несигурност, в която корабоплаването става все по-трудно и рисково. Затова смятам, че всички черноморски държави трябва заедно да се обявят срещу подобни военни действия.

- Корабите, които плават, подобно на самолетите във въздушното пространство, се проследяват чрез различни системи. Колко време би отнело да се установи откъде точно са дошли дроновете, потопили кораба? Възможно ли е това вече да е известно?
- Според мен тези факти са известни отдавна и се знае какво се е случило.

- Защо тогава информацията не се оповестява ясно и публично?
- Това не се казва пряко поради политически съображения. Много анализатори вече коментираха темата, като посочиха, че предвид предстоящите избори правителството не иска да разочарова част от електората, който харесва Путин.

- Имате ли информация дали атаките с дронове, включително въздушни и подводни, могат да бъдат засичани чрез системите и картите за международно корабоплаване?
- Това са много специфични въпроси, които изискват специализирани знания. Трудно ми е да отговоря. Няма как да дам категоричен отговор на този въпрос.

- Застраховките на корабите се оказват един от големите проблеми. Компаниите или отказват да застраховат плавателните съдове, или повишават цените. В какъв период от време може да се нормализира ситуацията?
- Проблемът със застраховките е само част от тежестите, които падат върху корабособствениците. В зоните с военен риск се увеличават и възнагражденията на екипажите, тъй като се начисляват допълнителни плащания за поемания риск. Понякога заплатите се удвояват, а в други случаи дори се утрояват.
Корабособствениците са сериозно засегнати и е напълно нормално да избягват плаването в Черно море, когато рискът е толкова висок. Обстановката може да се промени, когато военните действия спрат, започнат преки преговори, ескалацията бъде ограничена и настъпи известно разведряване.
Лошото е, че когато подобни ограничения и оценки за риск се установят в даден район, те се променят много трудно. Подобна ситуация наблюдаваме и в Персийския залив. Може да има периоди на разведряване, последвани от ново засилване на военните действия, но това не означава непременно, че условията за търговия ще се нормализират. Подобна несигурност не работи в полза на международната търговия.

- Какви са възможностите за обща правна и дипломатическа реакция на България, Румъния и Турция, които са сред най-засегнатите от случващото се в Черно море?
- Трябва да се търси дипломатическо решение. Ясно е, че България, както и останалите европейски държави, не успява да спре военните действия. Но черноморските държави могат да предприемат и други мерки, с които да покажат на Русия, че подобно поведение ще има последствия.
Турция, например, разполага с правомощия по отношение на преминаването през протоци съгласно приложимия международноправен режим. Възможните действия трябва да бъдат преценени в съответствие с този режим и с международните задължения на страната.
Важно е да има координирана реакция, която да покаже, че държавите в региона няма да приемат бездействието като единствена възможност.

- Какви са конкретните права на България в нейната изключителна икономическа зона? Може ли страната ни да разполага военна техника там, за да защитава корабоплаването?
- Нашите права в морето са ясно разграничени от международното право. Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. определя, че държавите имат право на териториално море с ширина до 12 морски мили, което е под техния суверенитет. Следва прилежащата зона, която може да достига до 24 морски мили от изходните линии. В нея държавата има определени контролни правомощия, но те са ограничени до конкретни области, предвидени в международното право.
След това е изключителната икономическа зона, която може да достига до 200 морски мили. В нея държавата има суверенни права за проучване, използване и управление на природните ресурси, включително добив на газ и други подземни богатства. Това обаче не означава, че България може да ограничава свободното корабоплаване в тази зона.

- Възможно ли е да се разположи военна техника, която да защитава икономическата зона?
- Не знам как би могло да стане това на практика. Става дума за райони с голяма дълбочина. За потъналия кораб се посочват дълбочини от поне 1000 метра, а според някои информации — и около 2000 метра. Това е район, в който релефът на Черно море рязко пропада, а не е шелфова зона. На този етап не виждам лесно решение. България не разполага с необходимите сериозни подводни способности за подобна дейност. Освен това трябва да се разграничат техническите възможности от правомощията на държавата. Фактът, че дадена морска зона е част от изключителната икономическа зона на България, ни дава права върху използването на природните ресурси и възможност да регулираме дейности, свързани с тях. Това обаче не ни дава право да ограничаваме свободата на корабоплаването, която се запазва и в тази зона. Всички държави имат право да използват морските пространства съобразно международното право.