Веселина Кавръкова, ръководител на WWF България, пред ФАКТИ: Земеделието е най-голямата причина за загубата на естествени местообитания

Докладът „Жива планета“ е водещата научна публикация на най-голямата природозащитна организация в света WWF. За първи път е издаден през 1998 г. Публикува се ежегодно до 2000 г., а оттогава насам – на всеки две години. Най-новото издание от октомври 2026 г. е 16-ото поред. Докладът „Жива планета“ е всеобхватно изследване на тенденциите в световното биоразнообразие. Какво показва… Пред ФАКТИ говори Веселина Кавръкова, ръководител на WWF България.

- Г-жо Каваръкова, докладът „Жива планета“ показва спад от 73% в популациите на дивите гръбначни животни за периода 1970–2022 г. Как трябва да разбираме този показател и какво реално означава той за състоянието на природата и екосистемите?
- Когато чуят „73% спад“, много хора си представят, че са изчезнали почти три четвърти от дивите животни на Земята. Това не е точно така. Показателят измерва средната промяна в хиляди наблюдавани популации на близо 6 000 вида по света от 1970 г. насам. Някои от тях намаляват драстично, други са стабилни, а в някои, макар и малко, даже има увеличение. Посланието обаче е ясно: природата губи устойчивост. Макар някои видове и популации да се възстановяват благодарение на целенасочени усилия, общата тенденция остава отрицателна и загубите са факт. Това показва, че натискът върху природата продължава да надвишава способността ѝ да се възстановява.
Важно е също да подчертаем, че не става дума само за съдбата на дивите животни. Здравите екосистеми ни осигуряват чиста вода, плодородни почви, опрашване на земеделските култури, защита от наводнения и по-голяма устойчивост към климатичните промени. Когато популациите на видовете намаляват, тези системи постепенно отслабват и това в крайна сметка засяга качеството на живот и сигурността на хората.
Именно затова Индексът „Жива планета“ е толкова важен. Той не измерва цялото биоразнообразие на Земята, но е един от най-добрите глобални показатели за състоянието на природата. А най-силното послание на доклада е, че все още можем да променим тази тенденция. По света има множество примери, че когато обществото, институциите и природозащитните организации действат заедно, природата може да се възстановява.

- Най-драматичен е спадът при сладководните животни – 85%, а в Латинска Америка и Карибския регион намалението на наблюдаваните популации достига 95%. Кои са основните причини за тези огромни регионални различия?
- Сладководните екосистеми - реките, езерата и влажните зони, са сред най-силно променените от човешката дейност места на планетата. Няма една причина, а комбинация от множество. Замърсяването, прекомерното използване на водите, язовирите, прекъсването на речните течения с прегради и разрушаването на местообитанията водят до рязък спад на много видове. Освен това, сладководните екосистеми са зависими от това, което се случва на сушата около тях и това също допринася за тяхната уязвимост и голяма степен на увреждане. Замърсяването на почвите в земите около реките и езерата, или сечите в речните басейни са примери за това.
В Латинска Америка и Карибския регион натискът е още по-голям. Там загубата на гори и влажни зони, разширяването на земеделските площи, свръхексплоатацията на природните ресурси и климатичните промени се натрупват и водят до най-драматичния спад на наблюдаваните популации в света. Това е силно напомняне, че съдбата на видовете е пряко свързана със състоянието на местата, в които живеят. Когато губим местообитанията, губим и животните, които зависят от тях.
Не е случайно и че най-засегнати са именно тропическите региони, които съхраняват огромна част от световното биоразнообразие. В продължение на десетилетия те са източник на суровини, храни и други ресурси за световната икономика, докато голяма част от икономическите ползи от тази експлоатация не остават там, където природните загуби са най-големи. Същевременно много от тези държави се сблъскват със сериозни социално-икономически предизвикателства и ограничен институционален капацитет за управление и опазване на природните ресурси. Това създава допълнителен натиск върху едни от най-богатите на живот региони на планетата и прави опазването им не само екологичен, но и въпрос на глобална справедливост.

- Докладът отчита спад от 23% в Европа и Централна Азия, но в Европа и в Северна Америка тенденцията е по-слаба, но причината е, че през 1970 г., когато започва изследването, биоразнообразието там вече е било повлияно от мащабни негативни въздействия. Същевременно посочва, че сериозният натиск върху природата в Европа е започнал още преди 1970 г. Можем ли да кажем, че Европа реално е постигнала напредък, или по-ниският спад просто отразява вече настъпили загуби?
- На пръв поглед данните за Европа изглеждат по-обнадеждаващи в сравнение с други части на света. Но по-малкият спад не означава непременно по-добро състояние на природата, а често отразява факта, че голяма част от загубите вече са настъпили преди началото на измерванията. Когато индексът започва да отчита промените, европейската природа вече е преминала през векове на интензивна човешка намеса и трансформация. В Европа значителна част от обезлесяването, пресушаването на влажни зони, фрагментирането на реките и загубата на местообитания са се случили много по-рано.
В същото време Европа показва и нещо много важно: че природозащитните мерки могат да дават резултат. Благодарение на защитените територии, природозащитното законодателство и целенасочените програми за възстановяване, популациите на много видове бозайници и птици се възстановяват. Затова европейският опит носи две важни послания. От една страна, той ни напомня колко трайни могат да бъдат последствията от загубата на природа. От друга, показва, че когато има политическа воля, инвестиции и дългосрочни усилия, възстановяването е възможно.

- Популациите на някои видове, сред които тигърът и червеният тон, се възстановяват благодарение на целенасочени и дългогодишни усилия. Кои са най-важните фактори, които правят възстановяването на един застрашен вид възможно?
- Опитът от усилията по опазване на природата по света показва, че възстановяването на застрашен вид не се случва случайно и рядко е резултат от една-единствена мярка. Необходими са дългосрочна подкрепа, стабилно финансиране, ефективна защита на местообитанията, научно наблюдение и ясна цел, около която да се обединят хора, институции и местни общности.
Не по-малко важно е постоянството. Резултатите често се появяват след десетилетия, а междувременно възникват политически промени, финансови затруднения и нови предизвикателства. Успешните истории показват, че най-важното условие е усилията да продължат достатъчно дълго, за да дадат резултат.
Именно тази комбинация от ясна цел, реалистичен план и упоритост авторите на доклада наричат „наука на надеждата“. Надеждата не е пожелателно мислене, а способността да продължаваш да работиш за промяна, дори когато тя все още не се вижда.
При тигрите броят на дивите животни се е увеличил от около 3200 през 2010 г. до приблизително 5700 през 2025 г. Атлантическият и тихоокеанският червен тон също са се възстановили след десетилетия на прекомерен улов до степен, в която вече не се считат за застрашени. Общото между тези успехи е, че са постигнати благодарение на дългогодишни и последователни усилия. Хората, които стоят зад тях, са продължили работата си дори в периоди, когато промяна почти не се е виждала.

- До 2030 г. остават само няколко години, а докладът посочва, че няма време за губене. Реалистично ли е светът да постигне глобалните цели за природата, климата и устойчивото развитие в този срок и кои са най-големите пречки пред това?
- Реалистично е да постигнем значителен напредък до 2030 г., защото вече разполагаме със знанията, технологиите и инструментите, от които се нуждаем. Проблемът не е, че не знаем какво трябва да направим, а че все още не го правим достатъчно бързо и в необходимия мащаб.
Вместо да създаваме нови стратегии и цели, днес по-важно е да изпълним вече поетите ангажименти за опазване на природата и ограничаване на климатичните промени. Следващите няколко години ще бъдат решаващи.
Най-голямото предизвикателство е, че промените са необходими в системи, от които зависи цялото общество - начинът, по който произвеждаме храната си, енергията си и начинът, по който насочваме инвестициите. Именно тези системи са сред основните двигатели на загубата на биоразнообразие и климатичните промени, а големите системи по правило се променят трудно.
Въпреки това има основания за оптимизъм. На много места по света вече виждаме признаци на т.нар. положителни повратни точки - моменти, в които устойчивите решения започват да се развиват по-бързо от старите модели. Пример за това е енергетиката, където възобновяемите източници стават все по-достъпни и конкурентни. Подобни процеси започват да се наблюдават и в земеделието, където все повече производители, компании и потребители търсят по-устойчиви практики. Затова най-важният въпрос вече не е дали решенията съществуват. Те съществуват. Въпросът е дали ще успеем да ги приложим достатъчно бързо.

- Каква е ролята на правителствата и бизнеса в тази трансформация?
- Правителствата и бизнесът имат решаваща роля, защото именно те определят какви дейности се насърчават и финансират. Ако искаме да спрем загубата на природа и да ограничим климатичните промени, трябва да променим не само отделни практики, а правилата и стимулите, по които работят цели икономически сектори. Правителствата разполагат с мощни инструменти за това - законодателство, данъчна политика, обществени поръчки и публично финансиране. Те могат да насочват инвестициите към устойчиви решения и постепенно да прекратят подкрепата за дейности, които увреждат природата.
Бизнесът също е ключова част от промяната. Компаниите вземат решения как се произвеждат храните, как се използват природните ресурси и къде се инвестират средствата. Затова устойчивите бизнес модели вече не са само въпрос на корпоративна отговорност, а на дългосрочна конкурентоспособност и устойчивост.
Днес обаче все още има огромен дисбаланс. Само през 2023 г. по света са били насочени около 7,3 трилиона долара към дейности, които увреждат природата, докато средствата за нейното опазване са били около 220 милиарда долара - повече от 30 пъти по-малко. Така че в световен мащаб се влагат многократно повече средства в дейности, които допринасят за разрушаването на природата, отколкото за нейното опазване и възстановяване. Именно промяната на тази посока на финансиране е една от най-важните предпоставки за постигането на глобалните цели за природата и климата до 2030 г.

- Възможно ли е опазването на биоразнообразието да бъде постигнато без промяна в начина, по който се произвеждат и потребяват енергия, храна и природни ресурси?
- Опазването на биоразнообразието не може да бъде постигнато в необходимия мащаб без да променим начина, по който произвеждаме храната и енергията си и използваме природните ресурси. Причината е проста - именно тези системи са сред основните двигатели на загубата на природа по света.
Земеделието е най-голямата причина за загубата и деградацията на естествени местообитания. В същото време енергийната система, основана на изкопаеми горива, е основен двигател на климатичните промени, които все по-силно засягат видовете и екосистемите по света.
Затова докладът подчертава, че решенията трябва да вървят ръка за ръка. Нуждаем се от земеделие, което произвежда храна, без да унищожава природата, от енергиен преход към възобновяеми източници, който е внимателно планиран и щади екосистемите, както и от финансова система, която насърчава тези промени вместо да подкрепя дейности, които вредят на природата.
Добрата новина е, че не става дума за избор между хората и природата. Напротив, дългосрочната продоволствена, енергийна и икономическа сигурност зависи именно от това да съхраним природните системи, от които всички зависим.

- Какво означават тези глобални тенденции конкретно за България? Има ли области или екосистеми у нас, при които вече се наблюдават процеси, сходни с описаните?
- Глобалните тенденции не подминават България. Макар данните в Доклада „Жива планета“ да не представляват национална оценка за страната, основните причини за загубата на биоразнообразие са същите и у нас: загуба и фрагментация на местообитания, промени във водните екосистеми, замърсяване, прекомерно използване на природни ресурси и климатични промени.
От анализите на WWF България знаем, че едни от най-засегнатите екосистеми са сладководните. Реките и крайречните гори са сред най-увредените местообитания в страната.

На практика няма българска река, която да не е засегната в някаква степен от човешка дейност – чрез корекции на речните корита, язовири и други прегради, водовземане, добив на инертни материали или замърсяване.

Последиците не се ограничават само до отделни видове. Когато реките губят естествения си характер, отслабват и ползите, които ни дават – по-чиста вода, защита от наводнения, условия за риболов, земеделие и поминък на местните общности.
В същото време България все още съхранява природно богатство, което в много части на Европа вече е изгубено. Много е важно да не приемаме това наследство за даденост, да опазваме останалите естествени местообитания и да възстановяваме там, където природата вече е била увредена.


- Често се говори за конфликт между икономическото развитие и опазването на природата. Смята ли се, че този модел трябва да бъде променен, или е възможно икономическият растеж и възстановяването на природата да вървят паралелно?
- Все по-ясно става, че противопоставянето между икономическо развитие и опазване на природата е погрешно.

Икономиката не съществува отделно от природата, а зависи от нея.

Храната, водата, суровините, плодородните почви, опрашването на културите и дори стабилният климат са природни ресурси и процеси, без които икономическата дейност не би могла да функционира.
Данните показват колко силна е тази зависимост. Според анализ на PwC от 2023 г. около половината от световния БВП е пряко или косвено зависим от природата. Това означава, че загубата на биоразнообразие не е само екологичен проблем, а и икономически риск.
Затова въпросът днес не е дали да изберем между икономика и природа. Истинският въпрос е как да развиваме икономиката по начин, който запазва природните системи, от които тя зависи. Икономическият растеж, който води до изчерпване на природния капитал, може да носи краткосрочни ползи, но в дългосрочен план подкопава собствените си основи. Ако искаме просперитет в дългосрочен план, не можем да разглеждаме природата като пречка за развитието. Тя е една от основните предпоставки за него.

- Какви конкретни действия бихте посочили, които правителствата, бизнесът и обществото могат да предприемат още през следващата година, за да обърнат негативната тенденция?
- Правителствата имат особено важна роля през следващата година. От една страна, те трябва да използват международните формати за сътрудничество, като срещите по глобалните споразумения за климата и биоразнообразието, за да поддържат амбицията и да ускорят изпълнението на вече поетите ангажименти. От друга, истинският успех ще се измерва не с нови обещания, а с конкретните решения и политики, които се прилагат у дома. Правителствата могат да ускорят прехода към чиста енергия, да прекратят стимулирането на дейности, които увреждат природата, да инвестират във възстановяване на екосистеми и да поставят опазването на природата в центъра на политиките за развитие.
Бизнесът може да оцени зависимостта си от природните ресурси, да намали въздействието си върху околната среда и да насочи повече инвестиции към устойчиви решения. Все повече компании осъзнават, че здрава икономика не може да съществува без здрава природна среда.
Всеки от нас също има роля. Като граждани можем да изискваме по-отговорни решения от институциите и бизнеса, да подкрепяме устойчиви производители и да участваме в решенията, които засягат природата в нашите общности.
Най-важното е тези усилия да не се разглеждат поотделно. Нито правителствата, нито бизнесът, нито гражданите могат сами да обърнат тенденцията. Реалната промяна идва, когато всички действат в една посока.
Докладът „Жива планета“ тази година е посветен на надеждата. Не на надеждата като пожелание, че всичко ще се оправи от само себе си, а като увереност, че действията ни могат да променят резултата. Вече знаем какво трябва да направим. Въпросът е дали ще го направим достатъчно бързо и достатъчно последователно.