Израелският военен анализатор Дейвид Шарп пред ФАКТИ: Не виждам как Тръмп може да се договори с Путин без съгласието на Украйна

16 Ноември, 2026 09:03 1 323 42

  • дейвид-
  • шарп-
  • русия-
  • украйна-
  • война-
  • сащ-
  • путин-
  • тръмп-
  • европа-
  • мир

Европа не може да гарантира сигурността на украинците при нова руска атака, казва той

Израелският военен анализатор Дейвид Шарп пред ФАКТИ: Не виждам как Тръмп може да се договори с Путин без съгласието на Украйна - 1
Снимка: Личен архив
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Преговорите между САЩ, Русия и Украйна не показват реален напредък към прекратяване на войната, а основното противоречие остава искането на Москва за предаване на неокупираната част от Донецка област. Защо Тръмп продължава да оказва по-силен натиск върху Киев, отколкото върху Москва, докато Русия се опитва да изтощи Украйна с удари по енергийната инфраструктура и граждански обекти… Пред ФАКТИ говори шзраелският военен анализатор Дейвид Шарп.

- Г-н Шарп, как оценявате резултатите от преговорите между САЩ, Русия и Украйна в Абу Даби? Има ли реално движение към прекратяване на войната, или става дума за пореден дипломатически опит на фона на продължаващите бойни действия?
- На първо място, разбира се, ние не знаем някои подробности. Не разполагаме с цялата информация за хода на преговорите. Чуваме, че и украинската страна, и американците говорят за известен прогрес и действително намекват за възможността за прекратяване на бойните действия в близко бъдеще.
Но предпочитам да се придържам към фактите. Ясно е, че участниците в преговорите знаят повече от нас. Фактите обаче са такива, че Русия досега е поставяла като свое минимално, първоначално искане Украйна да предаде неокупираната част от Донецка област. Това е руското искане.
Има и други искания, които може да не са териториални, няма да ги изброяваме едно по едно, но териториалното искане е основното. Без него няма преминаване към останалите въпроси. Съответно, не чуваме нито от резултатите на тези преговори, нито от други изявления Русия да се е отказала от това искане. Има някои намеци за гъвкавост, но с намеци хляб не можеш да си купиш. Украйна отказала ли е да предаде тази територия? Не е отказала – напротив, чуваме ясно, че изобщо няма такова намерение.

Нещо повече, Украйна дори не се е съгласила с едно, така да го наречем, „креативно“ предложение на Съединените щати.

Ще припомня, че американците, чрез посредника Стив Уиткоф, са предложили да бъдат преначертани границите на Донецка и Луганска област. Тоест административните граници на двете области да бъдат променени така, че да съвпаднат с линията на фронта. Тогава Русия би могла да каже: „Ние вече сме завзели цялата Донецка област и повече нищо не ни трябва“. Но украинците дори са отказали да направят тази стъпка. Затова аз изхождам от това, което виждам. Възможно е да има напредък по някои второстепенни и третостепенни въпроси, макар че те също са много важни – например размяната на пленници. Но по отношение на по-голямото споразумение и прекратяването на войната не знам за някакъв напредък. Съответно не смятам, че преговорите са постигнали съществен успех. Възможно е те да са необходими и за двете страни в определена степен, включително за да не бъде разгневен Тръмп. За да не изглеждат като тези, които отказват да преговарят и да търсят сближаване с американския президент. Мисля, че този момент също играе роля и трябва да разбираме ситуацията в този контекст.

- Доналд Тръмп демонстрира желание да сложи край на войната, но в подхода си оказва натиск основно върху Украйна, включително за териториални отстъпки. Възможно ли е американският президент да постигне споразумение с Путин за сметка на украинските интереси?
- Тръмп безусловно има много сериозни лостове за натиск върху Русия, но почти не ги използва. Имаше периоди, в които той, да кажем, леко задействаше някои от тези инструменти, но не ги използваше сериозно.
Тръмп оказва натиск върху Украйна в по-голяма степен. Имаше и няколко епизода, в които отношенията между Тръмп и Зеленски се изостряха. Това доведе, наред с други неща, до временно прекъсване на предоставянето на разузнавателна информация. Имаше и проблеми със Starlink.
Между другото, преди дни президентът Зеленски заяви, че отново има ограничения в скоростта на системата Starshield. Това е военната система, а не Starlink.

- А това е много важно за Украйна…
- Да. Това означава, че американците отново са много недоволни – или от позициите на Украйна на преговорите, или от ударите по руските нефтопреработвателни заводи, които Украйна възобнови и нанася в голям мащаб. Това е един от примерите.
Американците оказват натиск, но той е ограничен. Разбира се, всеки натиск и всеки елемент на ембарго са сериозен удар за Украйна.
Но засега не виждам опити от страна на Тръмп буквално да принуди Украйна към териториални отстъпки. Не се е стигнало до такова ниво. Предполагам, че едва ли ще се стигне до това, закото след политическите промени в САЩ позициите на Тръмп в това отношение станаха по-малко стабилни.
Затова бих казал, че Тръмп оказва натиск върху Украйна, но не много силен, докато върху Русия практически не оказва натиск.
Съответно задачата на украинците, както я виждам, е да сведат до минимум щетите от проблемите със Съединените щати. Те полагат максимални усилия да не разгневяват Вашингтон – както по време на преговорите, така и с другите си действия. Същевременно разчитат на европейските държави, които подкрепят Украйна.
Не виждам как Тръмп би могъл да се договори с Путин без съгласието на Украйна, която разчита и на европейските страни. В крайна сметка самата Украйна ще вземе решение дали да направи отстъпки, или не. Засега, доколкото разбирам, отговорът по отношение на териториалните отстъпки е отрицателен.

- Как оценявате развитието на бойните действия? Къде се намира стратегическата инициатива и какво можем да очакваме на фронта, защото идва зима?
- Когато говорим за фронта, според мен, трябва да разглеждаме нещата по-широко. Има фронт непосредствено на терен – линията на съприкосновение, но има и това, което още от времето на Ирано-иракската война се нарича „война на градовете“. Това са ударите по тила, по граждански обекти, по военни обекти и по икономически цели. През последните седмици и месеци Русия нанася огромен брой удари, без особено да се съобразява с последствията, по широк кръг граждански цели – включително складове с лекарства и супермаркети.

Буквално става дума за целенасочени действия, които трябва да нанесат колосални щети на украинската икономика и да създадат изключително тежки условия за живот.

Ударите по енергетиката са част от тази стратегия. В Киев на много места понякога няма електричество по 22 часа в денонощието.
Целта е да се нанесат огромни щети на икономиката и да се окаже натиск както върху украинското общество, така и върху властта. Така ще останат по-малко средства за война и отбрана, а украинската страна може да стане по-склонна към отстъпки на преговорите. Това също е част от стратегическата инициатива и трябва да бъде отчетено. Украинците също нанасят много съществени удари по Русия. В сравнение с 2024 и 2025 г. има огромен напредък. Но щетите, които украинците нанасят, все още не са достатъчно големи, за да принудят Русия към някакви резки отстъпки. Паритет няма.
Основната задача на Украйна според мен трябва да бъде постигането на възпиращ ефект – Русия да понесе толкова големи щети, че да започне да се замисля дали си струва да продължава войната. На фронта ситуацията също е много тежка.

Руските успехи през 2026 г. са значително по-малки. Русия понася много тежки загуби.

Не бих се доверявал безусловно на сводките на воюващите страни, но има много потвърдени руски загуби. Русия изпитва недостиг на личен състав, без да е обявявала мобилизация. Но и Украйна има подобен проблем. Доброволците не достигат, мобилизацията е изключително проблематична. Много хора напускат фронта или дезертират. Точната численост на украинските въоръжени сили не е известна, но вероятно тя не се увеличава, а понякога дори намалява.
Затова не можем да кажем, че по отношение на личния състав ситуацията се променя в положителна посока за Украйна. В същото време руснаците понасят много тежки загуби през последните месеци. Тези загуби вероятно намаляват броя на хората, които Русия успява да привлече на фронта.
Предполагам, че през зимата Русия ще продължи да настъпва по няколко оперативни направления, включително Ореховското и Доброполското - съответно в Запорожка и Донецка област. Възможно е да открие и още едно направление за сметка на определени резерви. Очаквам тежки и продължителни боеве през зимата.
Основната цел на Русия остава Донецка област, а допълнителните направления са в Запорожка област. Зимните условия имат различно влияние върху бойните действия. Когато няма листа по дърветата, е по-трудно да се маскираш от ударите на безпилотните самолети и да избегнеш откриването. Това затруднява настъплението и може да доведе до по-големи загуби. От друга страна, когато има мъгла и дъжд, понякога е по-лесно да се укриеш от дроновете. При такива условия дроновете не са толкова ефективни и отново стават по-актуални традиционните методи за водене на бойни действия, включително опитите за настъпление с танкове. Вече виждаме подобни опити от руска страна.

- Ако бъде постигнато примирие или дори мирно споразумение, може ли Европа да остане основният гарант за сигурността на Украйна? Какво реално би означавало подобна гаранция?
- На първо място, според мен понятието „гаранция за сигурност“ винаги изисква много ясно обяснение. Какво точно означава гарант за сигурността?
Ако говорим за задължения от типа на тези в НАТО и член 5 от Северноатлантическия договор, това е едно. Това е най-високото ниво на гаранции и според мен единствено то може да бъде наречено истинска гаранция за сигурност. Но честно казано, към настоящия момент не виждам ситуация, в която европейските държави, конкретна страна, блокът НАТО, американците или някаква комбинация между тях да дадат на Украйна гаранция от такъв тип – че ако Русия отново нападне Украйна, те ще се включат във войната на нейна страна.

Досега никой не е бил готов да поеме подобен ангажимент.
Възможни са други варианти – изпращане на войски, инструктори и други форми на подкрепа. Всичко това е важно, но не представлява гаранция, че ще влезеш във войната, ако Украйна бъде нападната. Какво тогава остава? Остават гаранции на много по-ниско ниво – например обещания за икономическа и военна помощ за Украйна, присъствие на наблюдатели или на някакви символични сили с надеждата, че Русия няма да поиска да нападне, за да не убие войници на НАТО и да не предизвика ескалация. Всичко това е много важно и Европа безусловно трябва да играе роля. Но искам да подчертая, че по-сериозна гаранция е тази, която би накарала потенциалния агресор да се замисли пет пъти, преди да нападне. Това е най-важното. В голяма степен обещанията за военна помощ, доставките на оръжие и подобни ангажименти могат да се окажат несигурни. Властта в отделните държави се сменя и с нея могат да се променят и тези ангажименти.
Това, което е било обещано преди две години, може да не бъде изпълнявано след четири години. Например във Франция предстоят избори. Кандидатът Марин льо Пен, доколкото разбирам, е сред фаворитите и заявява съвсем директно, че ще промени военната помощ за Украйна. Затова възниква въпросът: ако президентът Макрон сега даде някаква гаранция на Украйна, какво ще се случи, ако Марин льо Пен дойде на власт? Какво ще стане с тези ангажименти?


Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка 2.3 от 22 гласа.


Подобни новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА