Тема: Украйна

НАТО в границите от 1997 г.: какво иска Путин от Европа

17 Ноември, 2026 23:01 672 13

  • нато-
  • русия-
  • европа-
  • украйна-
  • владимир путин-
  • сигурност-
  • отбрана

Какво би означавало това за сигурността и какво се крие зад руския план?

НАТО в границите от 1997 г.: какво иска Путин от Европа - 1
Снимка: БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

На преговорите в Абу Даби за прекратяване на войната в Украйна руски представители са представили документ с мащабни искания, съобщи „Ню Йорк Таймс". Документът с дата 10 ноември иска да спрат доставките на западни оръжия за Украйна, а войските и базите на НАТО да се изтеглят до позициите си от 1997 година.

Защо 1997 година?

Още новини от Украйна

Годината, която Русия назовава във въпросния документ, не е случайна: Кремъл визира състоянието на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) преди първото ѝ разширяване на изток. През 1997 г. алиансът наброяваше 16 страни членки. Тогава Полша, Чехия и Унгария вече бяха получили покана за присъединяване, но официално станаха част от отбранителния съюз едва две години по-късно. В последващите години към Алианса се присъединиха още държави от Централна, Източна и Югоизточна Европа, а неотдавна – и от Скандинавия. Днес НАТО обединява 32 държави членки от Европа и Северна Америка.

Според наличната информация Русия не настоява изрично държавите от Централна и Източна Европа да напуснат НАТО, а призовава най-вече за прекратяване на военното присъствие на Алианса в тези страни.

Какви биха били последствията от едно изтегляне на НАТО?

Изтеглянето на войските на НАТО и премахването на базите в държавите членки, присъединили се след 1997 г., би отслабило значително техния отбранителен капацитет. Още от 2004 г. съюзниците от НАТО, в т.ч. германските въоръжени сили (Бундесверът), патрулират над въздушното пространство над Литва, Латвия и Естония. Тъй като балтийските държави не разполагат със собствени бойни самолети за самостоятелно наблюдение на въздушното пространство, НАТО поема тази задача. От 2026 г. тази мисия е част от още по-мащабно присъствие в сферата на противовъздушната отбрана. Освен това, създаването на т.нар. „Литовска бригада“ на Бундесвера – която се очаква да бъде напълно боеспособна до края на 2027 г. – би трябвало да бъде спряно.

Междувременно в Румъния се разширява авиобазата „Михаил Когълничану“, разположена близо до Констанца, на брега на Черно море. След завършването на проекта тя ще се превърне в най-голямата авиобаза на НАТО в Европа – на площ по-голяма дори от американската авиобаза „Рамщайн“ в Германия.

"При никакви обстоятелства няма да позволим на когото и да било да установява нови правила за сигурност в тази част на света, заобикаляйки Полша и Европа", заяви полският министър-председател Доналд Туск пред медията TVP World. Българският държавен глава Румен Радев определи евентуално изтегляне на НАТО като „немислимо и нереалистично“. Той добави, че никоя държава не бива да бъде принуждавана чрез външен натиск да променя решението си за присъединяване към даден съюз.

Естонският министър-председател Кристен Михал също отхвърли идеята Русия да има каквато и да е роля при промяна на европейския ред за сигурност: „Нямаме какво да обсъждаме с Русия относно европейския ред за сигурност, той си функционира добре“.

Този категоричен отказ от страна на правителствата на източните държави членки на НАТО разкрива една по-дълбока тревога по източния фланг на Алианса – опасението, че едно споразумение между Вашингтон и Москва може да превърне тяхната собствена сигурност в разменна монета.

Защо задължението за оказване на помощ не е достатъчно?

В случай на въоръжено нападение срещу държава членка на НАТО, останалите съюзнически държави са задължени, съгласно член 5, да окажат помощ на нападнатата страна. Всяка държава членка сама преценява какви мерки са необходими, като това може да включва и използването на военна сила.

За да може задължението за оказване на помощ да възпре евентуален агресор, той трябва да е убеден, че в кризисна ситуация НАТО е в състояние да се намеси военно – при това бързо и ефективно. Разполагането на съюзнически войски на източния фланг служи именно на тази цел. Едно изтегляне би затруднило отбраната и би могло да създаде у Русия впечатлението, че евентуално нападение крие по-малко рискове за Москва.

Кой взема решенията относно членството в съюзи?

По отношение на своята архитектура за сигурност, европейските държави са постигнали съгласие, че всяка отделна държава е свободна сама да реши към кои съюзи желае да се присъедини. В този контекст НАТО се позовава на член 10 от своя учредителен договор и на политиката си на „отворени врати“ за европейските държави. Освен това, в Основополагащия акт НАТО-Русия от 1997 г. изрично се посочва, че нито една от страните няма право на вето върху решенията на другата.

Още през ноември 1990 г. държавите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), включително Съветският съюз, се споразумяха в Парижката харта да зачитат правото на всяка държава свободно да избира своите механизми за сигурност.

Имало ли е обещание НАТО да не се разширява на изток?

В периода около обединението на Германия, и по-конкретно на преговорите относно членството на обединена Германия в НАТО и евентуалното разполагане на сили на НАТО на територията на бившата ГДР, тогавашният държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър и германският външен министър Ханс-Дитрих Геншер са използвали формулировки, свързани с ограничаване на източното разширяване на НАТО. Въпреки това, никога не е давано писмено и общозадължително обещание, че НАТО няма да се разширява, включвайки други държави от Варшавския договор.

В Основополагащия акт НАТО-Русия от 1997 г. двете страни декларираха, че вече не се разглеждат взаимно като противници, а НАТО заяви и това, че възнамерява да гарантира колективната си отбрана чрез подсилване на военните си сили, а не чрез трайното разполагане на „значими бойни сили“. Договорът изрично не предоставя на Москва правото на вето.

В Будапещенския меморандум от 1994 г. Русия, Съединените щати и Великобритания потвърдиха пред Украйна, че ще зачитат нейната независимост и съществуващи граници, както и че ще се въздържат от използване на сила. Тези уверения бяха обвързани с решението на Украйна да се откаже от ядрените си оръжия. Меморандумът обаче не съдържаше задължение за Великобритания или САЩ да осигурят военна защита на Украйна в случай на нападение. Освен това, по онова време членството на Украйна в НАТО не е било предмет на обсъждане.

Защо това искане отново е на дневен ред?

Документът, цитиран от „Ню Йорк Таймс“, представлява преговорна позиция. Той няма нито официална бланка, нито подпис и отразява предимно исканията на Москва – искания, които вече се бяха очертали още през декември 2021 г.

Малко повече от два месеца преди пълномащабното руско нахлуване в Украйна, Кремъл представи два проекта за споразумения със САЩ и НАТО. В единия Русия настояваше за прекратяване на по-нататъшното разширяване на НАТО, а другият предвиждаше Русия и онези държави членки на НАТО, които са били част от Алианса преди 27 май 1997 г., да не разполагат допълнителни войски или оръжия на територията на други европейски държави над нивата, съществували към въпросната дата.

В дневния ред на преговорите в Абу Даби бяха включени и гаранции за сигурността в следвоенния период, както и бъдеща рамка за сигурност в Европа. Ако сега се водят преговори за силите на НАТО и разширяването на Алианса успоредно с приключването на войната в Украйна, това би предоставило на Москва допълнително влияние. Русия отдавна заявява, че „причините“ за войната трябва да бъдат изяснени. Кремъл включва в тях разширяването на НАТО и военното присъствие на Алианса в Източна Европа.

От западна страна досега няма значим участник, който да е склонен да откликне на руските искания от Абу Даби. Напротив: бившият координатор на полските разузнавателни служби Станислав Жарин тълкува преговорите като опит да се печели време и да се отслаби Западът с оглед на по-нататъшна конфронтация. И медиите са единодушни в оценката си: полският вестник „Газета Виборча“ счита, че връщането към статуквото от 1997 г. е също толкова нереалистично, колкото и излизането на Финландия от НАТО.

Автор: Андреас Нол


Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка 1.8 от 10 гласа.


Подобни новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА