Отмяна на плоския данък – време е!

Все по-малко място в публичното пространство заемат истински важните въпроси. Приказките за „реформи“, „справедливост“ и „стабилност“ са димка не само за пълното бездействие на властта, но и за блокажа на истинска промяна. Доказателство за това е затишието по дебата за отмяната на плоския данък. БСП внесе пореден законопроект, този път с ясна скала за прогресивно облагане. Илюстрира идеята си с калкулатор, където всеки може да види какво ще плаща, ако законът бъде приет. Въпреки това нито политици, нито медии обръщат внимание на този законопроект. А настъпва време разделно, за каквото българите си припомниха наскоро, когато избираха любимия си филм. Разделението на малко несметно богати и на много потресаващо бедни е истинската причина за повечето ни драми, а това прави отмяната на плоския данък задължително и то в спешен порядък.

Време е богатите да започнат да плащат. Плоската данъчна система позволява на  тези, които се възползват в максимална степен от обществените блага да допринасят най-малко за създаването им. Този, който печели обществени поръчки; на който бизнесът му се подкрепя по всеки възможен начин; който, благодарение на парите, с които разполага има достъп до всеки министър, шеф на агенция или друг овластен да му помогне с предприемаческите и личните му проблеми; той плаща 10% данък върху печалбата, която привилегированото му положение му гарантира. Този, който разчита само на няколко стотинте си лева от заплата; чието дете няма връзки за да бъде записано в градина; за който чиновникът зад гишето е недостижима висота; той също плаща 10% данък върху мизерията, която незавидното му положение му гарантира. Айде, стига!

Време е държавата да влезе в ролята си на разпределител. Във време на ожесточени неравенства да очакваш нещата да се оправят от само себе си е престъпно безотговорно. Дори най-убеденият привърженик на либерализма, дори фанатичният последовател на вярата в пазара, не би отрекъл, че пазарните механизми не могат да проработят в полза на обществото, когато няколко процента от населението владеят почти целия производствен и финансов ресурс. Не случайно има правила, които следва да предотвратят създаването на монополи и злоупотреба с господстващо положение. Ясно е, че у нас тези правила не сработват и е нужна допълнителна намеса на държавата. Отвъд експертното нищо казване, тази намеса може да се обясни доста просто, а именно да се вземе повече от имащите и да се дава повече на нямащите и така докато условията им на живот се поизравнят. Туй то! И тази идеология не е крайна, тя се прилага във всички развити държави, а и в Европейския съюз под неразбираемото наименование „кохезия“. Друг въпрос е дали е достатъчно ефективна. Това, което е сигурно обаче, че е без алтернативна и ако не дава нужните резултати, то не е защото политиката на преразпределение е грешна, а защото прилагането й не е достатъчно категорично.

Време е да се обърне внимание на работещите бедни. Не може държавните ръководители непрекъснато да говорят за бизнес, предприемачи и инвеститори и да очакват подкрепа от мнозинството. Колко пъти сте чували, че бизнесът създавал работни места, а инвеститорите – растеж. Хубаво, но нека не забравяме, че бизнес и инвестиции не са благотворителни мероприятия. Собственикът на завода не е там, за да създава работни места, а за да печели пари. Чуждестранният инвеститор не идва в България да дава – той идва, защото има какво да вземе. Няма лошо, но нека сложим нещата на мястото им. Печелете, но и бъдете така добри да споделите разходите за образованието, здравето и пенсиите на вашите бъдещи работници. Но не можем да се сърдим на работодателя, че не се сеща сам да дава повече данъци или да плаща по-големи заплати. Затова сме създали държава, която да помага. Но нека бъде така добра да помогне на тези, които имат нужда от помощ. Държавата има смисъл само, ако е в полза на слабите, на онези, които наричаме работещите бедни. Те имат нужда от силна и справедлива държава. За какво е държава на милионера, на преуспелия? Ако е честен, значи си се оправя и сам. Ако му трябва държава, за да печели, то той не е бизнесмен, а олигарх. Поради всички тези причини, време е да спрем да се питаме кой въведе плоският данък. Знаем кой. На дневен ред е въпросът кой има смелостта да се бори за неговата отмяна.