Защо съвременната борба за българщината е нелепа и лицемерна?

Защото в повечето случаи е пълен антипод на действията на възрожденските ни дейци, които никога не са имали някакви абстрактни идеали за „българското“ по принцип, а конкретни цели, които са постигали в своята последователност.

Това написа в профила си във Фейсбук Димитър Драгнев.

Искали са именно те (а не някой друг) да определят на какъв език ще се говори и какво ще се учи в училището.

Искали са именно те (а не някой друг) да ръководят църковните дела.

Искали са именно те (а не някой друг) да създават и налагат законите. Защото са били уверени в себе си, че ще изградят свободна България като едно добро място за живеене. Тази увереност е била донякъде наивна, донякъде напълно основателна. Ако четем писмата и документите на Левски, ще установим, че първата, основната характеристика, която той поставя на свободната държава („чиста и свята република“), не е (иначе несъмнено) българският ѝ характер, а ЗАКОННОСТТА.

„Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение:

било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.“ (из Проектоустава за освобождението на българския народ)

„В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони... и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е... Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, ни[то] вярата му, а - царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и сами[те] тур[ци].“ (из писмо до Ганчо Милев)

Възрожденците не са имали време да организират рецитали на любимите си песни,

защото, слава Богу, са били прекалено заети с настоящите си дела и последователното постигане на конкретните цели. А какво правим ние днес: организираме сутрешен рецитал на сами по себе си прекрасни стихотворения, достойни да бъдат помнени и изпълнени от лъчезарни деца, след което през целия ден изговаряме толкова много нелепици и се занимаваме с какви ли не глупости, че по нищо не ни проличава, че ни е грижа нито за българския език, за неговото богатство, за неговата красота, а и за съдържанието и смисъла на това, което казваме. Именно това е лицемерно.

Иначе, убеден съм, че и тогава,

и сега Левски остава неразбран от голяма част от българите.

Ако сме истински негови последователи и той е наш национален герой, ще се борим преди всичко за законност в страната ни, както той ни е завещал. И нищо не ни пречи да се борим за законност с красиви слова и ясна мисъл, следвайки примерите на достойните българи.