Вината на Буш за 11 септември

Така дългоочакваните 28 "липсващи" страници от доклад на американския Сенат за терористичната атака от 11 септември 2001 г. («Декември 2002: „Съвместно разследване на действията на разузнавателната общност преди и след терористичните атаки на 11 септември 2001 г.“») се появиха в средата на юли, и по-точно на 15 юли, петък вечер.

Американският разследващ историк Ерик Зюс е един от хората, които правят разбот и анализ на този документ, изваждайки на яве основните и най-важни твърдения, събрани вътре. Статията му е публикувана в сайта Strategic Culture. 

Официално озаглавен "Част четвърта - заключения, обсъждания и разкази по отношение на някои чувствителни въпроси за националната сигурност", този документ представя страници 6-34, форматирани в PDF файл, от доклада за най-черния ден в новата американска история.

Документът, "който бе пазен в тайна от обществеността по заповед на бившия президент Джордж У. Буш" и остана тайна и по време на управлението на неговия наследник - Барак Обама, бе освободен за широката общественост в най-неподходящото време. Страниците се появиха в момент, когато всички национални медии бяха вперили поглед в предстоящия национален конгрес на републиканците, а инцидентите на расова основа все още кънтяха в ефира, разсейвайки обществеността от вината на Буш. Оказа се още, че страниците бяха освободени под формата на снимки в PDF файл, което допълнително да затрудни и забави работата на журналистите, които се бяха заели да извадят истината за скандалните страници наяве. За капак, качеството на преснетите страници във файла бе много лошо, което направи разчитането им още по-неприятно и трудно.

Всичко това навява само една мисъл, а именно, че става дума за една изкусна и умела операция по прикриването на информацията около трагедията на 11 септември, пише американският разследващ историк Ерик Зюс.

Федералното правителство е имало достатъчно време да публикува страниците в адекватен вид, но очевидно не е разполагало с достатъчно стимули да го направят. Неговите действия не са некомпетентни и разумното обяснение на случилото се е далеч по-лошо от некомпетентността. (В крайна сметка, тази информация е била скрита от обществеността в продължение на повече от 13 години, след публикуването на останалата част от доклада в края на 2002 г.)

Това, което разкриват тези 28 страници, укривани прилежно толкова дълго време, може да бъде обобщено така: "Разследването разкри, че съществува дълга верига от доказателства за финансови операции, която свързва саудитското кралско семейство и саудитските консулски служители в САЩ с някои от атентаторите от 11 септември."

С други думи, принц Бандар бин-Султан Ал Сауд, известен във Вашингтон като "Бандар Буш" (заради близките си отношения със семейство Буш) и който по онова време служи като посланик на Саудитска Арабия в САЩ, е платил десетки хиляди долари за "треньори" от Саудитска Арабия, които да насочват двама от атентаторите - Халид ал Михдар и Науаф ал Хазми.

В доклада се казва още, че "ФБР е събрало информация, която предполага, че живеещият в САЩ саудитски гражданин Омар Ал Баюми е предоставил значителна помощ на двамата атентатори след пристигането им в Сан Диего през февруари 2000 г.“

Според доклад на ФБР от 14 октомври 2002 г., Баюми има "здрави връзки с правителството на Саудитска Арабия". ФБР твърди, че той поддържа контакт с Министерството на отбраната в арабската страна, което отговаря за контрола на въздушното движение. "Баюми получава пари от Министерството на отбраната на Саудитска Арабия... Той има достъп до големи суми пари, идващи от Саудитска Арабия, въпреки факта, че той не работи... парите, идващи при него се увеличават значително след пристигането на Халид ал Михдар и Науаф ал Хазми в САЩ."

Отново по данни на ФБР Омар Ал Баюми е бил агент на разузнаването - информация, която кралството отрича.

Нещо повече, в своя доклад ФБР потвърждава, че съпругите на Баснан и Баюми са разполагали със средства, дадени им директно от съпругата на принц Бандар.

На 28 март 2002 г., САЩ и коалиционните сили успяват да получат достъп до телефонния указател на Абу Зубайда, когато правителството на САЩ идентифицира като главния оперативен координатор на Ал Кайда. Според документите на ФБР, "в контактите на Зубайда са открити много записи, свързани с корпорация ASPCOL в Аспен, Колорадо, която е корпорация чадър, управляваща делата на принц Бандар... Открити са и множество записи на обаждания от друг телефонен номер във Вирджиния към мястото в Пакистан, където лидерът на Ал Кайда - Осама бин Ладен се укриваше. След като ФБР разпитали собственика на телефонния номер, от който са правени обажданията до лидера на талибаните, той обяснил, че редовно позволявал на двама от личните асистенти на принц Бандар да използват телефона му.

Тази информация трябва да се разглежда в контекста на близкото и дългогодишно лично приятелство между Джордж Буш със саудитския принц Бандар, а също и в контекста на кариерата на Бандар.

Бандар отдавна е замесен, както официално, така и неофициално, в разузнавателни операции на семейство Сауд (което управлява Саудитска Арабия). В периода октомври 2005 г. - януари 2015 г. той заема поста на генерален секретар на Съвета за национална сигурност на Саудитска Арабия, както и поста на генерален директор на саудитската разузнавателна агенция в периода 2012 - 2014 г.

28-те страници включват още много информация, но дори само фактите, изложени дотук, дават ясни индикации за връзките на принц Бандар с терористичните атаки от 11 септември.

Много други доклади на ФБР, повечето написани от офиса в Сан Диего, дори не се споменават в тези 28 секретни страници, което говори за усилията, които тогавашната администрация на Белият дом е хвърлила, за да блокира разследването.

В анализа си за 28-те страници Зюс припомня, че Бандар "Буш" на практика е приеман като брат на Джордж Буш, и задава въпроса: "А какви други индикации има за вината на Буш в планирането на атаките от 11 септември?"

На първо място, американският историк твърди, че ако бившият президент на САЩ не е участвал в планирането на нападението, то в последствие той подхожда изключително некомпетентно и незаинтересовано, до степен на престъпна небрежност, към многобройните опити на ЦРУ да го предупреди, че такава атака е в процес на планиране и ще се случи скоро. Буш просто игнорира тези предупреждения. Престъпната му небрежност обаче, не може да бъде сравнена с държавна измяна. Бездействието му е далеч по-сериозно и води до съзнателното желание от страна на Буш такава атака да се състои. Според Зюс съществува и доказателство за това.

За него съобщава изследователят Крис Уипъл, журналист в "Политико", през 2015 г., в своята статия "Атаките ще бъдат зрелищни". Той пише:

"В своя дневен отчет от 6 август 2001 г. до Джордж У. Буш, ЦРУ предупреди, че Бин Ладен е решен да удари САЩ. Това е доказателство номер едно, че неговата администрация пренебрегва предупрежденията за нападение от Ал Кайда. Това е последният от поредицата доклади на разузнавателното управление, които месеци наред предупреждават Белия дом, че се задава атентат."

До май 2001 г., ЦРУ вече е разполагало с неоспорими доказателства, че САЩ ще бъде ударен от терористи и много американци ще умрат. Това заявява Кофър Блек, който по онова време заема поста на шеф на Отдела за борба с тероризма към Държавния департамент на САЩ, в първото си интервю, осем години след атентатите.

Драмата на неуспешните опити за предупреждение започва през пролетта на 2001 г., когато директорът на ЦРУ Джордж Тенет и Блек излагат своя план, наречен "Документ синьо небе", пред новия екип по национална сигурност, назначен от Буш. Докладът призовава за провеждането на тайни операции от страна на ЦРУ и военните и така да се сложи край на заплахата от Ал Кайда. Те обаче получили отговор, който не очаквали - "Не сме готови да разгледаме това. Не искаме часовникът да започне да тиктака", разказва, години по-късно Тенет, добавяйки, че те не са искали да приемат доклада, за да не може да се докаже на по-късен етап, че са били предупредени.

Ерик Зюс дава още едно доказателство за тесните връзки между САЩ и Саудитска Арабия. Той обяснява защо през август 2013 г. администрацията на Обама обвини сирийския президент Башар Асад, че е отговорен за атаката със зарин в страната. Причината е проста - Сирия е съюзник на Русия. САЩ от своя страна е в съюз със семейство Сауд срещу Русия. Ето защо Сирия отказа да предаде своя съюзник, позволявайки на газопроводите от Катар и нефта от Саудитска Арабия да преминат през нейната територия, за да заменят газа и нефта, които Русия доставя на ЕС.