Между Меркел и Путин

В нашата глобална култура, в която простите модели се използват за систематизиране на сложни работи, федералният канцлер на Германия Ангела Меркел и президентът на Русия Владимир Путин станаха въплъщение на два противоположни архетипа на национални лидери, твърди професор Харолд Джеймс в интервю за шведския вестник "DN"(Dagens Nyheter).

Такова противопоставяне за нас обикновено е в контрастната двойка Ин и Ян, казва проф. Джеймс. Заедно с това се появява възможност да се направи избор между две различни картини на света.

Така е било и преди, във времената на политически и икономически промени. Повечето хора са се обръщали или към Бенито Мусолини в Италия, или към Владимир Ленин в Русия, и са се опитвали да да си представят бъдещето след Първата световна война, когато демократичната политическа система претърпя крах.

През 1920 г. Мусолини успя да убеди мнозина, че е успял да създаде най-добрия начин за организация на обществото и е преборил латентната анархия и саморазрушение на традиционния либерализъм. При Мусолини Италия остава част от световната икономика и корпоративизма, който търси хармония между труда и капитала, и който се оказа предвестник на бъдещето без класови конфликти и тежки политически битки.

Навсякъде, от британския съюз на фашистите на Осуалд Мосли, до "желязната гвардия" на Корнелиу Кодряну в Румъния, започнаха да имитират фашисткия интернационализъм на Мусолини. Противоположност на Мусолини е бил Ленин, пътеводната звезда на световните леви сили. Левите по цял свят са се разделяли на принципа - възхищение към безпощадните съветски лидери или осъждане на техните методи. Като Мусолини и Ленин е твърдял, че е построил безкласово общество, което е оставило в миналото всички политически конфликти, казва Харолд Джеймс.

Днес борбата между световните лидери се разиграва между политиката и глобализацията и в тези дебати Меркел и Путин въплъщават два различни пътя - откритост и закритост. Всички европейски политици имат тежнения към един от тези два полюса. Унгария и и Турция са уязвими пред руските геополитически маневри, макар че министър-председателят Орбан и президента Ердоган се присъединиха към международния путински клуб.

Марин Льо Пен във Франция се явява противник на Меркел. Тя възглавява ултрадесния популистки "Национален фронт" и вероятно ще отиде на балотаж на президентските избори през следващата година. Льо Пен е на мнение, че Меркел използва ЕС, за да наложи своята воля на останалата част от Европа, включително и на Франция и на нещастния президент Оланд. Щедрата миграционна политика на Германия според нея е предлог за импорт на "роби".

Найжъл Фараж във Великобритания твърди, че Меркел е по-голяма опасност за мира в Европа отколкото Путин. Обратно, премиерът Тереза Мей взима пример от Меркел. Във всеки случай за начина на водене на преговори. Нейната първа политическа реч се докосна до референдума за излизането на Великобритания от ЕС, който я доведе на власт. Затова Мей обеща да работи за „детерминация“, която означава достъп на персонала в управлението на фирмите. В Германия това е важна част от социалния договор.

Путин и Меркел са два полюса не само на европейския компас, е тезата на проф. Харолд Джеймс. Неотдавна Доналд Тръмп нарече Хилари Клинтън "американската Меркел" и даже я приравни Меркел и Клинтън в Twitter. Подобно на Льо Пен и на "Партията на независимостта на Обединеното кралство" той се съсредоточи върху бежанската политика на Меркел.

Меркел се стреми да води "женствена дипломация", а Путин е склонен към "мъжка" конкуренция и конфронтация. Путин се обръща към идеализираното минало, а Меркел вярва, че ефективното политическо ръководство може да направи света по-добър. Путин би искал да обедини Евразия под знака на консерватизма, православната религия и авторитарната система на управление. Той възпява модернизираната версия на триединната политическа рецепта на руския философ от 19 век Константин Победоносцев - "православие, автокрация, народност" (бел.ред. Константин Петрович Победоносцев (на руски Константин Петрович Победоносцев) е руски юрист и държавник. Обикновено разглеждан като главния представител на руския консерватизъм, той е смятан за сивия кардинал в имперската политика при управлението на неговия ученик Александър III, комуто Победоносцев се явява ментор). По време на дълговата криза Меркел ясно влезе в ролята на глобален лидер. Тогава я сочиха като националистически настроена защитничка на германските интереси. Тя си върна предишните позиции, когато през лятото на 2015 г. в отговор на протестите срещу бежанската й политика, заяви, че Германия е "силна страна" и "ще се справи". Но новата Меркел не е така нова. През 2009 г. тя открито критикува Папа бенедикт, когато той искаше да свали забраната за причастие на епископа, отрекъл Холокоста. През 2007 г. тя независимо от официалния протест на Китай прие Далай Лама.

Меркел и Путин станаха две политически икони в период, в който глобализацията се оказа на кръстопът. Путин търси алтернатива на глобализацията, а Меркел се опитва да я спаси със своето силно лидерство, умело управление и с грижа за общите ценности и правата на човека.