„Изискванията на електронното управление се променят с промяната на технологиите. Тези изисквания се променят с промените в административната част,. Като технологични решения, няма проблем електронното гласуване да заработи и в България. Въпросът е как от политическа и административна гледна точка това може да се възприеме и кога да се случи като нормална практика? Той по-скоро трябва да бъде зададен на парламента.“ Това заяви за Факти.бг Красимир Симонски - изпълнителен директор на „ИА Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“.
Защо електронното управление се забави толкова много? Сякаш всички правителства обещават, че ще го направят, но това не става?
Зависи какво дефинираме като въведено електронно управление. Тоест каква е границата, след която можем да кажем, че вече имаме въведено електронно управление. Тя е толкова размита и през толкова етапи може да се мине. Това е един процес с начало, но без край. Изискванията на електронното управление се променят с измененията на технологиите и административната част. Имаме развитие в изискванията и претенциите, които гражданите имат към електронното управление. Няма някой, който да е казал, че развива електронното управление. Може би на определено ниво и определени етапи. Има различни етапи, за които не може да се каже, че имат край. Всеки един от тях е въпрос без край.
Ние сме започнали и сме достигнали едно определено ниво. Тук на база сравнителен анализ с другите страни можем да кажем, дали сме напред или назад. В някои области, като услугите на НАП, на практика имаме напредък. Във всички положения това може да се подобрява. На това трябва да се гледа като на един непрекъснат процес.
Виждаме, че в страна като Естония 30% от гражданите гласуват електронно. Кога ще въведем електронното гласуване тук? Кога политици и граждани ще бъдат убедени в ефективността му?
Трябва да се разгледа спецификата за всяка една държава. Естония като политическо и персонално разбиране, както и като доверие в системата, има разлика с това, което в момента е в България. Проблемът не е технологичен. Като технологични решения, няма проблем това да заработи и в България. Въпросът е как от политическа и административна гледна точка това може да се възприеме и кога да се въведе като нормална практика? Въпросът не е към нас. Той е политически. Ако се асоциираме повече с технологичната част на електронното управление, въпросът по-скоро трябва да бъде зададен към парламента.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Али Бабата
- За да се провери за злонамерен код и задни вратички в официалният софтуер, е необходимо той да е публично проверен и одобрен.
- Дори софтуерът да се счита за надежден, операторът няма как да провери, че това е софтуерът който е записан в машината.
- Дори да има начин за такава проверка, няма начин да се докаже че това е кодът който е работил по време на изборите. Чипът с firmware може да бил подменен и възстановен, може да се стартира друг софтуер от външен носител (flash), вирус може да промени кода или подмени резултатите и да изчезне без следа при изключване на машината. (някои апарати имат lan, wifi, usb, firewire, и работят с wince / pocketpc).
- Дори всичко да работи наред, е възможно машината да събира повече информация от необходимото, което да нарушава тайната на вота. Такава информация рутинно се събира и съхранява, за проверка валидността на гласуването.
- Дори всичко да работи както трябва, е възможно оператора на машината да я манипулира достатъчно успешно.
А фундаменталното предимство при нормалното гласуване е, че остава физическа следа. Тоест бюле
13:35 30.11.2016
2 Али Бабата
При изцяло електронните машини не остава никаква следа от избора, освен тази в самата машина.При някакъв проблем, няма никакъв начин за проверка дали запомнените резултати отговарят на истината. Няма начин и за възстановяване на резултатите при загуба на данните. Единственият начин да се решат горните проблеми, е да се отпечатва изборът, избирателят да го проверява и да го слага в урна /иначе се губи тайната на вота/. Което свежда цялото упражнение до използването на една много скъпа химикалка.
Тук:
http://editingunltd.com/GGPP.pdf
Още по категорично срещу електронното гласуване се обяви една книжка – фактология на Марта Стил “Grassroots, Geeks, Pros, and Pols”. Авторката се е потрудила да напише материал, в който разказва за глупостта на електронното гласуване в САЩ между 1988 и 2008 г …за през 2006 и 2007 г. Ирландия и Холандия ,когато изхвърлиха на боклука машините за електронно гласуване, след като хакерски групи доказаха, че подобни машини могат да бъдат манипулирани…когато в Германия Германският федерален конституционен съд обяви това машинно електронно гласуване през 2009 г. за противоконституционно и го забраниха…
Сега в България тепърва някой открива топлата вода ..и пръстови отпечатъци на прес
13:37 30.11.2016
3 Али Бабата
13:40 30.11.2016