Мила Искренова: Имах желание да направя нещо много светло и красиво

На 16 и 23 февруари са премиерните представления на танцово-театралния спектакъл „Сидхарта“ по идея и хореография на Мила Искренова.

Мила Искренова е сред най-изявените български хореографи, работещи в сферата на съвременния танц. Нейна е хореографията на над 50 телевизионни и театрални постановки, мюзикъли и авторски спектакли. Мила е специализирала съвременен танц в Палука шуле, Дрезден, в Танцовата академия в Кьолн и в Лабан център – Лондон. Преподавала е танцова техника и импровизация в НБУ, Националното училище за танцово изкуство и в НАТФИЗ, както и в Италия и Гърция.

Мила Искренова е естет с тънко чувство и моралист с остра присъда. Едно интервю специално за Факти.бг.

Г-жо Искренова, премиерата на Вашия танцово-театрален спектакъл по мотиви на „Сидхарта“ със сигурност изисква предварително интелектуално напрежение. Защо се насочихте точно към Херман Хесе и неговата „Сидхарта“?

Бях чела „Сидхарта“ преди много години, в юношеска възраст, и още тогава ме впечатли дълбоко мъдростта и поезията на тази повест на Херман Хесе. Преди 3 години отново се върнах към нея, вече с конкретен интерес – имах желание да направя нещо много светло и красиво, което да дава надежда, така както Хесе е търсел спасение за себе си , когато я е написал. Хесе пише „ Сидхарта“ през 1922 г. , а през следващата година напуска Германия и се отказва от немско поданство, разочарован от политическите процеси в немското общество. Намирал се е в дълбока екзистенциална криза, но силният му дух го е изстрелял във високите нива на поезията. Не случайно наричат „Сидхарта“ постскриптум на европейската литература заради духовните паралели, които съдържа.

Има ли връзка сегашната действителност с неговото разочарование от германското общество през 20-те години?

Епохата , в която живее и твори Херман Хесе е смутно историческо време за Европа. Светът преживява Първата световна война и западноевропейските интелектуалци са били обзети от доста мрачни предчувствия за бъдещето, които както знаем се оправдават по особено трагичен начин през Втората световна. Периодът, в който ние се намираме е също толкова тревожен – генерални трансформации на обществения живот, премествания на огромни маси хора. Резки обрати в поведението на Великите сили .... Това прави идеите на Хесе особено актуални и зареждащи с позитивизъм, защото той намира все пак сили да каже : „Аз вярвам, че през каквито и кризи да преминава човечеството, идеите на хуманизма ще устоят.“

Херман Хесе „бяга“ в Изтока, в източната философия и култура. Трябва ли да избягаме от европейската култура, за да се върнем и едва тогава да я оценим?

Да, Хесе действително предприема такова пътешествие , но се връща разочарован от Индия и заявява, че никога повече няма да подлага на съмнение европейските ценности. Той участва в една комуна, наречена „ Монте ди верита“ ( Планината на истината), където заедно с други писатели, художници, философи и пр. се занимава с обмен на духовни практики, търсейки алтернатива за развитието на европейската култура. Между тях са Юнг, както и Мери Вигман и Рудолф фон Лабан, основателите на съвременната танцова теория и практика в Европа. Предполага се, че Монте ди верита става инкубатор на „-измите“ в изкуството и социалните движения, включително на феминизма. За танца това важи със сигурност.

Бяга ли „хореографско въображение“ на Мила Искренова, за да се опита да се върне и да преоткрие наново смисъла?

Образите, които представяме в „Сидхарта“ са плод на ерудирана интуиция. Те представят виденията на Хесе и медитациите на Сидхарта. За тяхната визуална реализация допринасят изключително много сценографията и костюмите на Свила Величкова и видеопроекциите на Никола Налбантов.

„Сидхарта“ с Балет „Арабеск“? Защо?

Работя с тази трупа вече повече от 20 години. Някои от танцьорите са вече преподаватели и хореографи - те буквално израснаха пред очите ми. Радвам се, че работя с тях, чувствам се напълно разбрана и се опитвам винаги да ги изненадвам с нови идеи.

Танцът на „Арабеск“ с чия музика и сценография е съчетан?

По съвет на мои приятели музиканти , реших да избегна източната щампа в подбора на музиката и да се отправя към немския романтизъм и изобщо към музикалната среда на Германия и Европа през 20-те и 30-те години на 20-ти век. Музикален консултант на проекта е Весела Цанкова. С нея подбрахме много материал, от който аз избрах 3 вагнерови увертюри и един широко известен шлагер „J' attendrai”. Използвам също амбиент музика и единствената рага на Лед Цепелин.

Сценографските решения и костюмите на Свила Величкова обединяват лекотата на импресионизма и сюрреализма в една много фина и експресивна естетика. Същото се отнася и за видеото на Никола Налбантов.

Успех на премиерата!