Как да намериш пари за революция – вземи пример от болшевиките

Революционерите в Руската империя не обичат думата "обир", а предпочитат термина "отчуждение", но това не променя същността на случващото се

Публикувана: 11 Септември, 2017 07:45
18 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2658
На частните дарения се пада сериозен дял от

Важи всичко – от грабежи и фиктивни бракове до спонсорство от уважавани капиталисти. Руските социалдемократи водят борба срещу царския режим в продължение на близо 20 години, отчаяно се нуждаят от пари и понякога прибягват до доста екзотични методи, за да си ги набавят. Това припомня "Руски дневник".

Представи си, че си революционер в Руската империя в края на 19 – началото на 20 век. Искаш да сломиш Руската империя, която смяташ за "затвор на народите", да смажеш капитализма, да раздадеш земята на селяните, а фабриките – на работниците. Партията ти е забранена, лидерите ѝ са в чужбина, а по петите ти е царската полиция, която мечтае да те хвърли зад решетките. Всеки ден могат да те арестуват, а на всичкото отгоре ти трябват и пари.

Пари трябват за всичко: за издаване на партийни вестници, за фалшифициране на документи, за оръжие, ако случайно избухне въстание. Да отидеш в банката и да поискаш кредит "за смазване на тиранията" едва ли е опция, особено ако програмата ти предвижда унищожаване на банките и преминаване към общество без пари (както при болшевиките). Какво да правиш?

1. Да извършиш обир

Революционерите в Руската империя не обичат думата "обир", а предпочитат термина "отчуждение", но това не променя същността на случващото се: въоръжени хора нападат банкови служители, вземат парите, убиват онези, които оказват съпротивление, и бягат. В статия от 1906 г. Владимир Ленин се опитва да оправдае този начин за набавяне на средства, като сравнява обстановката с гражданска война, в която средствата не могат да се подбират.

Най-голямото "отчуждение" е предприето от болшевиките през юни 1907 г. в Тифлис (днешен Тбилиси, Грузия). Няколко бунтовници хвърлят бомби и разстрелват екипаж, транспортиращ около 250 000 рубли (над $5 млн. днешни пари). Умират петима охранители, а болшевиките успяват да избягат с парите.

2. Да си намериш богати приятели

На частните дарения се пада сериозен дял от "заработката" на болшевиките, отбелязва историкът Евгений Спицин. От една страна, много хора съчувстват на работниците и споделят с революционерите своите оскъдни заплати – това е неголям, но стабилен приток на капитал. От друга – революционерите имат и по-заможни спонсори.

Един от лидерите на Социал-демократическата партия (РСДРП) Леонид Красин, в отговор на въпрос за финансирането, пише в мемоарите си за периода 1900-1910 г.: "Сред състоятелните хора се смяташе за признак на добър тон да се дават пари на революционните партии". Някои го правят от искрена симпатия, както например писателят Максим Горки, а други, като милионерът-капиталист Сава Морозов – с мисъл за бъдещето, защото никой не знае кой ще победи в борбата между царизма и революцията.

Самият Красин прави чудеса от изобретателност и храброст, за да изкопчи пари за революцията от богатите "спонсори". Веднъж в Баку (днешен Азербайджан) той се появява в съблекалнята на звездата на театъра Вера Комисаржевская, известна с опозиционните си възгледи, и настоява тя възможно най-бързо да изнесе "благотворителен" концерт и да дари всички приходи на болшевиките. Комисаржевская е толкова стъписана, че се съгласява и събира за Красин няколко хиляди рубли. С тези пари болшевиките откриват незаконна печатница в Баку.

3. Да не се свениш от фиктивен брак

Красин е мозъкът на още една парична афера на болшевиките – в този случай, за да попълни хазната на партията, революционерът прибягва до... фиктивни бракове на две девойки.

Това се случва след ареста и гибелта в затвора на още един капиталист, симпатизиращ на болшевиките, – Николай Шмит. Според завещанието парите му трябвало да отидат при сестрите му Елисавета и Екатерина, които да ги предадат на РСДРП. Но чичото на сестрите Шмит, който на практика контролира капитала, не иска да го повери на младите момичета (дори и без да знаел за любовта им към революцията).

На болшевиките им се налага да намерят женихи за сестрите – също от редиците на РСДРП, за да може чичото да се съгласи да предаде парите на роднините си. След "сватбите" през 1908 г. те веднага заминават в партийната хазна.

4. Да вземаш пари от врага

Обвиненията, че болшевиките и лично лидерът им Владимир Ленин са шпиони, наети от Германия, за да разрушат Русия, която е съперник на немците през Първата световна война (1914-1917 г.), прозвучават за първи път още през 1917 г., когато Ленин и приближените му пътуват от Швейцария към Русия през територията на Германия. Тогава опонентите на болшевиките за първи път обвиняват РСДРП, че взема пари от немците.

Повечето съвременни историци са съгласни, че ситуацията е по-сложна. Германия действително пуска Ленин в Русия с надеждата, че оглавяваните от него радикали ще спрат войната (така и става). Пари за финансиране на болшевиките най-вероятно също са отделяни: например британският историк Джонатан Смил пише, че към края на 1917 г. немският Генщаб вече е вложил в опозиционни партии (не само болшевиките) над 30 млн. марки.

В същото време доказателства за преки контакти между ръководството на РСДРП и немците така и не са намерени – както отбелязва Олег Будницки, професор от Школата за исторически науки към Висшата школа по икономика, "болшевиките били умни хора и добри конспиратори". Освен това, както посочва директорът на Руския държавен архив за социално-политическа история (РГАСПИ) Андрей Сорокин, самият факт на финансирането не означава, че болшевиките са били немски агенти – по-скоро са вземали пари без задължения, за да използват Германия за свои цели, както Германия е искала да използва тях.

Русия

Въвеждане на коментар към статията
Име (като гост):


Напишете кода от картинката КИРИЛИЦА
(само главни букви)
Визуална кептча
Коментар с регистрация »
Коментар:
Много екстри за регистрирани потребители
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.