Улицата поема отговорността за здравето на децата

Нормативната база не се реализира

Публикувана: 7 Февруари, 2018 12:00
7 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 3908
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Имаме разработена нормативна база, но грешките и проблемите в организираното хранене на учениците са много. Това заяви диетологът проф. Донка Байкова за Факти.бг по повод провелата се вчера конференция в София с участието на европейски експерти относно здравословното хранене на децата.

Тя коментира сегашните практики и посоките, в които да се подобри грижата за детското хранене и навиците на подрастващите в тази област:

Храненето на децата в детските ясли и градини е значително по-добро, защото там отговарят здравните власти и менюто е съставено от специалист. Изведнъж същите тези деца, прекрачвайки прага на училищната сграда, като че ли улицата поема отговорността за тяхното хранене и здраве. Нито бюфетното, нито столовото хранене са на онова ниво, което бихме желали, въпреки че има Наредба №37, за здравословно хранене на учениците и Наредба (една на Министерски съвет, една на Министерството на земеделието и храните) за качеството на храните, която регламентира какви продукти трябва да приемат нашите деца.

Тази нормативна база не се реализира на практика. Причините за това са много: качественото хранене изисква повече и на държавата, и на семействата, уви, няма кой да подкрепи и "спонсорира" такова хранене, няма и регламенти фирмите снабдители да бъдат облекчени по някакъв начин и да бъдат стимулирани финансово или данъчно. Сега, гонейки своите печалби, предоставят на училищата евтини храни, но некачествени.

На тази конференция се заговори за политики за оптимизиране на храненето на деца и юноши. Това са и рисковите групи от населението, т. к. техните специфични физиологични потребности са високи, обмяната на веществата протича много интензивно и те трябва да имат качествена храна, съобразена обаче с не толкова високата им двигателна активност. В единица калории, които те приемат да има оптимално количество хранителна плътност тоест жизненоважни нутриенти - пълноценни белтък, мазнини, добри въглехидрати, витамини, минерали, антиоксиданти, фибри.

Заключенията, които аз видях са, че Европейската комисия се ангажира да създаде Закон за храните, с който да налагат на държавите да оптимизират нашите закони за храните, като се включи регламент за рекламата и маркетинга на храни и напитки за деца. Идеята е да не се стимулират нездравословни образци.

Второ - обществените поръчки между фирми и детски заведения да бъдат най-добри по качество и достъпни по цена, досега беше основен критерий само цената.

Много е важно, че предстои разработването на директива за аудио-визуални медии по отношение на рекламата на храни, предназначени за деца. Това означава да се рекламират не "джънк фуд" и "фаст фуд", а здравословните храни.

Ще има и работа по реформулиране състава на храните. Тоест да се стимулират фирмите, които произвеждат храни с по-ниско съдържание на сол, мазнини и прости захари.

Аз съм оптимист, разчитам на повишаване на здравната култура и информираността на нашите деца. Нужно е включване в учебната програма на материали за здравословен начин на живот и в частност хранене. Това, до този момент, не е факт. Много години сме писали модули, изместват се и не се представят атрактивно на учениците. Това, което може да обедини децата ни е тяхното здраве, превенцията от хронични болести и двигателната им активност. Смъртността от тях в последната декада са над 60% от обществото. Трябва да се вземат мерки, храненето е споделена отговорност. Тя е на семейството, но и на производителите - не може само печалба, Е-та, само атракция и вкус, дълготрайност на продукта, заместители, с нищожни пълноценни съставки.


София / България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери