Икономиите на мизерията и икономиката на мизерията /Две критични становища/

 Проф. Пол Кругман в статия, публикувана в "Ню Йорк Таймс" /преразказана в "Инвестор.Бг/ прави равносметка на упорито налаганата Dusterity политика в еврозоната; Кольо Парамов в интервю, публикувано във Факти.Бг няколко дни преди статията на Кругман, коментира "функционално проваления преход" и поредната финансово-парична криза в България.
Както в повечето случаи, нобеловият лауерат Кругман е прав, коментира на блога си проф. Кръстьо Петков. За опасността от нов верижен спад в икономиката на страните от еврозоната, този път вследствие на отлагането на мерките за нейното стимулиране и фокусирането единствено върху самоцелни финансово-бюджетни икономии, той предупреждаваше още в началото на неолибералния завой, предприет по инициатива на тандема "Меркози".
Въпреки че българският случай за поръчковите анализатори и официалната пропаганда е изведен "извън скоби" /поради "отличните" показатели за финансова стабилност и бюджетна дисциплина/, икономиката на страната е пред спиране, кредитната дейност е замряла, а агрегатната парична маса се топи. Такива са констатациите на Парамов, поради което той се връща към тезата, отстоявана от него и група икономисти, за необходимостта от нова парична политика в условия на рецесия или символичен икономически растеж.Времето ще покаже кой е бил прав...
Както винаги, когато в медиите се публикуват коментари на икономисти, посочващи неудобни истини на достъпен език, така и в случая с интервюто на Парамов, интересът на читателите е огромен. Няма как да е иначе:тежката, дълготрайна бедност, зачената през сгрешения преход и умножена през кризата, прави българите по-активни при дебата на този проблем, който не може да бъде решен индивидуално, или по групи , и то без ясен ангажимент от държавата. Индивидуално и на кланове само се богатее; повсевместната мизерията е стигма на нацията.Българската!, коментира още проф. Петков.