На 21 юни 1996 г. умира Кирил Варийски. В последните месеци от живота си той е отвратен от тогавашна България, превърнала се в „държавата на милионерите, кучетата и пенсионерите“. На 14 юни 1996 г., седмица преди края, Варийски пише автобиография от 15 реда, която завършва с изречението „В момента съм безработен“.
Актьорът е роден на 28 октомври 1954 г. в Пловдив.
Завършва Френската гимназия в родния си град, след която актьорско майсторство при проф. Сашо Стоянов във ВИТИЗ (1980).
Разпределен е в Родопския драматичен театър – Смолян.
След него работи в театъра на Пазарджик, а след това 4 години е в трупата на Сатиричния театър. Участва и в трупата на Народния театър „Иван Вазов“. Ролята с която става известен е във филма „Йо-хо-хо“ (1981), припомня plovdivtime.bg.
За нея получава наградата на филмовия фестивал в Москва и наградата на артистите в България (1983). Отличен с наградата на САБ за млад артист за ролята на Миша Зайцов в „Жестоки игри“ от Ал. Арбузов в Драматично-куклен театър „Константин Величков“ Пазарджик (1983), II Награда за актьорско майсторство на III Национален преглед на българската драма и театър за ролята на Славчо от „Максималистът“ (1984), III Награда за актьорско майсторство на Националния преглед на камерните постановки за „Животът макар и кратък“ на Станислав Стратиев, Враца (1986).
От 1989 г. е член на управителния съвет на Съюза на филмовите дейци. Има много участия в ежегодния фестивал на сатиричната и хумористична песен „Златния кос“. Участва в Златния Орфей с песента „Мъже“, заедно с Борко Чучков. Освен с актьорската си дейност, Кирил Варийски е известен и със стиховете си.
През 1995 г. е издадена стихосбирката му „Лора“ посветена на дъщеря му.
По-известни филми с негово участие са: „Йо-хо-хо (1981) – актьорът, черния пират, „24 часа дъжд“ (1982) - Марински, „БорисI“ (1985) – Курт, „Съдията“ (1986) – Околийският началник, „Бързо, акуратно, окончателно“ (1990) – Живко Петров Ташков, „Живот на колела“ (1992) - Мишо, сериалът „Жребият“ (1993) – Стефан Неделев, „Комитски времена“ (1994) – поп Сотир и др.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ЗАЩО ПО БНТ НЕ СЕ ПУСКАТ И ТЕЗИ
Коментиран от #13
05:18 21.06.2021
2 Защото
Коментиран от #4
05:30 21.06.2021
3 Гост
Коментиран от #5
05:39 21.06.2021
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Рад
До коментар #3 от "Гост":
От много огнена вода.05:51 21.06.2021
6 Vinagi
06:12 21.06.2021
7 Другия с коня
Коментиран от #8, #9
06:34 21.06.2021
8 Рад
До коментар #7 от "Другия с коня":
Чета и не мога да повярвам на глупостите които си написал ти и другите. От поколението, което марширува под дъжда тогава съм и аз, а също и дъщеря ми, която беше тогава 6 годишна, а знаеш ли още колко са като нас? Преди да пишете прочетете в Уикипедия на какво е бил почитател.?! А колко ли умряха вследствие на българо американската дружба вследствие на бомбандировките с обеднен уран в Югославия? Това защо не го пишеш или не ти изнася краварска подлого?08:26 21.06.2021
9 пешо
До коментар #7 от "Другия с коня":
санитарите пак са те изпуснали!08:56 21.06.2021
10 бушприт
09:08 21.06.2021
11 2121
12:21 21.06.2021
12 Поклон
16:09 21.06.2021
13 Гост
До коментар #1 от "ЗАЩО ПО БНТ НЕ СЕ ПУСКАТ И ТЕЗИ":
Напълно подкрепям идеята. Аз много бих искал да пускат детските филми от соца. Търся и театрални адаптации по произведения в нета, но намирам много малко. Искам да гледам Боряна с Константин Кисимов, а го няма никъде. За старото българско кино ще се закова пред екрана, но НЕ - те ми налагат насила някакви турски сериали, от които спирам телевизора.19:43 21.06.2021
14 гого
11:22 22.06.2021
15 Този коментар е премахнат от модератор.
16 селим бей
15:35 23.06.2021
17 Ефеф
19:28 24.06.2021
18 Алкохола не прости
20:20 26.06.2021