Миграцията и фалшивият плач на Европа

В коментара си по „Дойче веле”, посветен на проблема „миграция – ЕС“, Бернд Ригерт ни стряска, че споровете по този въпрос можели да разрушат напълно Европейския съюз. И че неспособността на държавите да се споразумеят, наливала вода, ентусиазъм и шансове за изборни успехи, в мелницата на популистките партии.

Тук няма да се спирам на факта, че всичко, което не пасва на бюрократичното статукво на брюкселските чиновници, е популизъм и безотговорност. Не мога обаче да се въздържа от коментар по отношение на следното твърдение: „ Европейците нямат готовност за следващата гражданска война, за следващата хуманитарна криза…“ .

Европейците нямали готовност за следващата гражданска война или хуманитарна криза… А имат ли готовност европейците да си затворят очите, когато САЩ реши да се разпорежда в Близкия изток например? Или да се правят, че нищо не е станало, когато самите страни от ЕС наказват, възпитават, свалят или качват лидери в Африка? Дават ли си сметка „прогресивните“ НЕ-популисти, че Европа е съотговорна за повечето беди, нещастия и кризи, които се случват в Северна Африка и Близкия изток? Дава ли си сметка Европа, че ако изобщо има някакво решение на миграционния проблем, то е да се оставят на мира бедните народи като им се помогне и политически и финансово, да решават сами своите проблеми?

Първото нещо, за което трябва да се разберат европейските лидери е не дали да наказват Салвини или Орбан за отказа им да играят по свирката на Германия и Франция, а да декларират, а след това и да изпълнят, съвсем различна от сегашната си геополитика, която вчера и днес е изтъкана от егоизъм и агресивност!

Две думи и за вътрешно съюзния егоизъм. Наистина ли си мислят ръководителите на водещите европейски страни, че е справедливо, приемливо и устойчиво мигрантите да се проблем преди всичко на първата приемна страна? Значи да му мислят Гърция и Италия, какво да направим като са си сложили границите толкова близо до изворите на миграция!

И не на последно място. Ще престанат ли водещите европейски страни да рушат европейския морал, традиции, ценности и манталитет, като си затварят очите пред цивилизационната агресивност на част от мигрантите? Не разбраха ли, че мултикултурализмът като философия и политика се провали? Не е ли ясно, че Европа може да бъде разрушена – обаче не от неразбирателство по миграционния проблем, а от разбирателство, което подлага на риск цивилизационната ни идентичност?

Зададох си популистките въпроси.