За Брекзит с любов

Коментар на Емануил Михайлов

Преди три години Робин Худ реши да не дава повече пари на бедните, изобщо да не дава пари на никого, да не се бори с богатите, да не се интересува от правдата, нито да го впечатлява кривдата. Омръзна му да се зъби на лошите, да се радва безгласно с добрите или да размахва юмруци на ляво и дясно. Нито щеше да взима от едните, нито щеше да дава на другите. Нямаше да иска мнение от никого или пък да дава съвети на някого, нито пък те да му дават каквото и да било, освен това, което му се полагаше, а то не бе малко! Изобщо, бе решил да не се занимава повече с никого освен със себе си.

Никого-някого!

Робин Худ поиска да избяга от всякаква отговорност. Да избяга в гората.
С разграбването на ценности от целия свят, Робин Худ се бе обогатил неимоверно много, така че даваше пари и на бедните- някога.

Сега, както никога, с натрупаните активи бе решил да се оттегли, да се скрие в „дън гори тилилейски“. Той не пожела дори да вземе със себе си и кон да му носи дисагите, мислейки, че конят ще изцапа парите с потта си-те трябваше да бъдат сухи и лъскави.

Сега Робин Худ беше в гората, буря се извиваше в клоните на старият дъб и силно брулеше листата. Имаше пари да плати за да му направят къща, подслон, цял дворец даже, но нямаше на кого да ги даде. Той се бе свил под дървото, изморен от тежестта на златото, изпотен, с изплезен език… Не я мислеше така, тогава!

Тогава-Сега.

Въпросът бе какво ще прави в гората с толкова пари, от кого щеше да купи хляб след като неговият бе вече започнал да изгнива от доста време. Кой щеше да му донесе вода, с кого щеше да говори, кой щеше да го лекува ако се нарани, и кой щеше да го възпее когато(ако) извърши нещо велико…Дали някога изобщо някой щеше да оцени колко велико или не е това, което той прави?
Някога, преди три години Робин Худ не помисли за тези неща!

Някога-никога.

След първоначалната еуфория на Великобритания по излизането на страната от европейския съюз преди три години, сега нещата изглеждат точно обратното- като пред катастрофа.
Вярно е, че колкото по-близо се приближаваш към нещо, толкова по- добре различаваш формите, цвета и детайлите по него.

За обединеното кралство това се оказва абсолютната истина! Не само абсолютна, но и абсолютно болезнена напоследък. Бъдещето щеше да е болезнено!

Бъдеще-Минало.

Свободата, или независимостта винаги са коствали жертви на борещият се. Миналото и опитът показват, че винаги има цена за плащане! Въпросът пред Кралството сега е кое всъщност е свобода в случая- оставането или напускането на Европа, към какво бъдеще да поеме?

Брекзит се превърна в крайъгълният камък за разбирането и изясняването на много понятия и намерения както за Кралството, така и за цяла Европа: Какво е свобода?; Колко различна е тя от преди-свободата, която познаваме, борбите, които сме водили?; Кой е свободен, и кога?; Нужна ли е тя изобщо, и на кого?; Колко струва свободата, има ли тя цена?; С какво са свързани нашите разбирания за свобода, и правилно ли я разбираме изобщо?; Колко струва в крайна сметка свободата, и струва ли си да я платим?; Струва ли си да си свободен само заради самото чувство на свобода, удовлетворението на гордостта да се наречеш свободен, само заради момента да го извикаш на висок глас? Свободен ли си ако мислиш и помниш, че другите не са!?...

Свободата в смисъла на политическа независимост би предизвикала достатъчно катастрофални последици по причина на търговската НЕ-свобода, която се очертава след излизането на страната от съюза, към която се прибавят и ограниченията(НЕ-свободата) за свободното придвижване на хора от и към Европа с всички последици, които това ще предизвика за Великобритания. Всички знаем какво означава това за работния пазар(добре информирани сме). Последиците от едно решение са вече на лице и всички ясно виждат формата и цвета им, но и започнаха да усещат кафеникаво-горчивият вкус на Свободата в устите си.

Свободата- НЕ Свободата.

Не отдавна дойдох тук, в Лондон, но виждам хората, британците раздвоени.
В България, както навсякъде, обичаме да правим карикатури и колажи на политиците си и политическите корупционни схеми. Така направих и аз!

По- малко ни харесва да действаме наистина, но то е част от играта- и нашата, и на политиците.
Последиците ли? Ами те са част от нашето действие.

Действие-Бездействие.

А може би така и трябва, може би само така можем…Направим ли протест има и антипротест. Протести и антипротести- като плюс и минус, като пробиотик и антибиотик, като Да и Не.
Омръзна ни! Искаме спокоен свят, омръзна ни от неразбории, неразбирателства, национални предателства и катастрофи… До кога? Стига вече… искаме спокоен свят.
Къде да отидем…за да го имаме? Да заминем или да останем?

Бягаме, ние-имигрантите търсим начин да оцелеем. Едни бягат далеч напред, после се връщат, станали жертви на непоправима носталгия по това, което сме оставили назад.
Движим се:

Назад-Напред.

Други са решили да останат. Остават- Неимигрантите.

Имиграция- Неимиграция.

Оставане- Заминаване.

Няма го спокойният свят, няма го и тук в Англия. Отново несигурност, незнание, недоумение и объркване. Не само ние, но и те- народа на Кралството.

Те-Ние.

И те изглеждат като нас, полудели- мятат се като риби на сухо, като обезглавени пилета се хвърлят в битката с политиците, с техните решения или с неспособността им да правят решения относно…Брекзит.

Брекзит-Брекзин.

А Робин Худ още стои под стария дъб, хапи жално юмруци и вятърът брули умисленото му лице.
Кой каза, че Шекспир бил пръв?- ДА, ама НЕ!
Но не е и последен!
Последен- Пръв.

Робин Худ бавно проговори на себе си:
„Да обичаш или да Не обичаш, да живееш сам или с другите, за себе си или за тях. Да заминеш или да останеш?“

„Възможно ли бе да имигрираш от себе си?“
„Да бъдеш или Да Не бъдеш?- това е въпросът.“

…и после, някъде между последното „да“ и „не“ той захапа юмруци отново…

*Колажите са на автора