„Апартаментгейт“ тръгнал от американска държавна медия

Интервю с политолога Калоян Методиев:

Без обща декларация за борба срещу корупцията завърши свиканият от президента Румен Радев Консултативен съвет по национална сигурност. Да анализира резултатите от работата му поканих политолога Калоян Методиев. Какво постигна и какво не това заседание на Консултативния съвет?

Първо, Консултативният съвет за национална сигурност беше навременен. Той изигра ролята на адреналинова инжекция за дебата за корупцията по високите етажи на властта. Управляващите няма да успеят да го свалят от обществения фокус. Това е положително. Второ, за пръв път Консултативният съвет приключва без консенсусна декларация. А в предложения от президента текст се констатира, че има провал на борбата с корупцията и има необходимост от нов закон. Само един човек, забележете, от присъстващите я подкрепя и това е Корнелия Нинова.

Извинете, тук само ще вметна, г-н Методиев, но в последствие се оказва, че тя е гласувала да няма декларация. Това поне го съобщи председателят на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова.

Да, слушах я. Но доколкото става ясно от последващите изявления, това не е точно така. Искали са да опаковат друга декларация, доколкото разбирам от публичните изявления, от която са извадени всички неща, които не се харесват на управляващите и очевидно, с които не са съгласни.

И тук, за да си продължа мисълта от предния ви въпрос – третото нещо, което е положително според мен от днешното заседание е, че много ясно се очерта фронта между промяна и статукво. ГЕРБ, ДПС, част от Патриотите, „Воля“ и главния прокурор се очертаха като една група. И според мен всеки в нашата държава трябва да се определи от коя страна е в този момент, защото нещата ескалират. И тази група, колкото и голяма и ресурсна да е, ще продължава да бъде профилактирана през западните медии, защото не разбира, че моментът за промени е назрял. Едва ли ще им се размине на всичките.

„Свободна Европа“ неслучайно възстанови работата си в България по време на точно тази управленска гарнитура. Мисля, че партньорите трябва да се намесят още по-сериозно, за да помогнат на вътрешната съпротива за възстановяване на нормалната работа на институциите и държавата във вида, в който трябва да бъде една нормално функционираща европейска държава, която обслужва гражданите, а не гражданите да обслужват определена политическа клика.

Темата на заседанието, г-н Методиев, беше „Резултати от противодействието на корупцията по високите етажи на властта. Необходимост от мерки.“ Какви мерки бяха набелязани? Вие можахте ли да разберете след това заседание?

Няма мерки. Управляващите не желаят да има промяна в курса на т.нар. борба с корупцията и смятат, че това, което се прави в момента е достатъчно, че е правилно, че те са обект на някаква целенасочена външна кампания. Но тук пак ще кажа – кампанията идва от американска държавна медия. Тя даде първия сигнал. След това излизат публикации във влиятелни германски медии. Пак не разбират сигнала. Онзи ден имаме от австрийски официоз – пак не се разбира сигнала. Очевидно има желание и умора и у партньорите, че не могат нещата да продължават в България по същия начин. България може да се превърне в нов воденичен камък за Европа по начина, по който функционира като държава в момента.

Трудно се постига някак консенсус при Консултативните съвети при президента Радев. Защо? Толкова ли са поляризирани до антагонистичност управляващи и опозиция?

Естествено. Моята теза е, че има две Българии и едната е излишна. Избирането на Радев беше пробив в системата на добре смазаната машина на функциониране по начин, който не удовлетворява интересите на българското общество. Гласуването за Радев беше гласуване за промяна. И тогава не разбраха сигнала управляващите, защото там комбинацията, която загуби тогава изборите и която днес се противопоставя на идеята за ново начало в политиката, е една и съща.

Има две Българии, очевидно. И едната е излишна – пак го казвам, за да може да се разбере до каква степен имаме различия цивилизационни и ценностни между двете групи. Не могат да го карат, както досега. Опитват да се запазят една конструкция, която очевидно се тресе, очевидно се разпада подобно на стара барака и й падат ламарините. Въпреки това са се вкопчили в този модел и се събират още повече един с друг, за да се предпазват. Няма как да стане.

Нов антикорупционен закон ли е необходим, или нови хора, които да го прилагат? Към коя от двете тенденции клонят везните на вашия анализ?

Моят анализ винаги поставя хората в центъра на политиката, защото те движат политическото. Чрез волята на политиците, де факто, се развива едно общество в една или друга посока. От там идват и положителните и отрицателните неща. Трябва да се мине през нови хора, които да наложат нов модел в политиката на България, и да се разкъса този обръч, който е стегнал и задушава българската държава и който я е приковал с грозните си проявления на последното място в Европейския съюз по всички възможни класации и стандарти. И добрата новина е, че вече и отвън се вижда, че има усилия в тази посока.

В България вече има институционална нужда и гражданско усещане за подобна промяна. По принцип българите не правят революции, но пък за мен съпротивата, която се надига бавно, боботещо отдолу, вече е ясно различима.

Как възникналият в навечерието на Евроизборите дебат за борба с корупцията се вписва с европейския дебат за предстоящия вот?

Ние си имаме наш отделен дебат, защото това е дневният ред в държавата. Колкото и да се опитват да отвличат общественото внимание в момента с теми като бежанска вълна, че трябва да говорим за европейски дебат – не им се получава. Чрез това нещо управляващите се опитват единствено да изместят фокуса от корупционния въпрос, който е централен в България и който задушава страната. Няма как да имаме разговор за европейското бъдеще, при положение че се намираме на това място и в състоянието, в което сме. Първо трябва да си оправим собствената къща, да я ремонтираме, основен ремонт трябва, трябва да се бутат стени, трябва да се изкорубват цели стаи, за да може след това да участваме вече с другите европейски народи в разговора за Европа и да можем да ги догонваме, защото за съжаление изостанахме от тях.

Дали дебатът за борбата с корупцията не е по-скоро за вътрешно-политическа и междупартийна употреба, или търси пробив за очистване в рамките на възможното от този порок? Търси ли пробив, всъщност, в този дебат?

Никой не чу в България спорадичните гласове. Дебатът се наложи като основна тема, когато дойде през „Свободна Европа“. Това е истината. Това беше като капсул-детонатор, който изстреля този дебат в центъра на българската политика преди един месец и той оттогава не е слизал от там и ще продължи да я доминира и по време на цялата кампания. Няма с половинчати мерки да се заметат нещата този път. Явно ще трябва системата да се разтресе и ще трябва да се търси изход от нея по радикален начин, защото това, което виждаме, очевидно почва да става обществен дразнител с огромни размери. Хора, които цял живот не са изкарали един лев извън държавната работа, да се правят на елити с частни асансьори, поръчкови ризи и милиони по сметки, коли и т.н., а това са парите, изкарани с труд на хлебари, шофьори, хотелиери, търговци, строители….

Това са хората, които плащат масрафа на този нов елит, който се е самозабравил и който освен че се е самозабравил и тъне в лукс с чужди пари, не прави никакви резултати за управлението и за живота на хората, а запокити България в африкански индексови измерения по отношения на останалите европейски държави.

Ако Евроизборите са вот на доверие към властта, то предизборната ситуация какво е?

Предизборната надпревара ще е титанична битка. Според мен, в тези две Българии, за които споменах, едната от които е излишна, това ще е вот на недоверие, това ще е наистина сблъсък на различни визии накъде ще поеме България от тук насетне. Ще остава в положението, в което е, с тези резултати, които са, с това статукво и ако е доволна, по-голяма част от обществото ще препотвърди този вот. Или ще търси радикална промяна чрез разбиване на модела и борба с корупцията, която задушава държавата. Големият ми страх тук е ниската избирателна активност. Ниската избирателна активност може да доведе до изкривяване на резултатите и наистина едни хора, които са съвременни роби – това са купен вот, корпоративен вот, зависими от работодатели, заплашени хора, хората от малките населени места, които треперят за живота и за хляба си, да бъдат принудени да излязат и да гласуват, а останалите пасивно да наблюдават отстрани случващото се и да повторим модела. Тоест, избирателната активност се превръща в ключа към тези избори

Ако скандалите са капсул-детонатор – пак използвам ваш израз – то взривът ще хвърли ли на преден план предсрочни парламентарни избори? Тоест, простичък е въпросът – ще има ли предсрочни парламентарни избори и кога да ги чакаме?

Ако е ниска избирателната активност, ако технологията и машината победи желанието за промяна, това статукво може да се опита се задържа още месеци до половин година, до местните избори. Ако загуби катастрофално изборите, може би ще станем свидетели на предсрочни парламентарни избори в много бърз порядък – визирам месец-два след Европейския вот.

Интервюто е пред агенция „Фокус“, автор Цоня Събчева