Всичко това дължим на ЕС. Но забелязваме ли го?

Обвиняват ЕС в какви ли не грехове, а не забелязват нещо важно: именно той гарантира свободата, благополучието и личните ни шансове в един свят, който се променя с шеметна скорост, пише Райнхард Везер.

Човек може да разбере недоволството на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, че многобройните успехи на ЕС играят удивително маловажна роля във възприятията на обществото. Една от причините - и тук Юнкер също има право - е навикът на националните правителства у дома да ругаят решения на ЕС, за които сами са гласували в Брюксел.

На срещите на високо равнище тази игричка редовно играе най-вече заклетият враг на Юнкер, унгарският министър-председател Виктор Орбан, които приписва на ЕС какви ли не грехове - от съзнателното насърчаване на миграцията, та чак до колониални попълзновения към малките народи като унгарския.

В същото време Орбан управлява една държава, която дължи икономическите си успехи до голяма степен тъкмо на ЕС - благодарение на общия пазар и брюкселските финансови инжекции за Будапеща. Популистите от всички страни раздуват по гротесков начин някакъв враждебен образ на ЕС, тъй че тъкмо сега, седмици преди Европейските избори, никак не е лошо с особена настойчивост да припомним колко важен е Евросъюзът за всички, които живеят в него.

ЕС гарантира свобода, благополучие и национална идентичност

В каква огромна степен тъкмо той гарантира нашата свобода, нашето благополучие и националната ни идентичност в един свят, който се променя с шеметна скорост и какви лични шансове ЕС предоставя на всеки отделен човек. Наложителността да го припомним става още по-голяма на фона на това, че дори хора, които всъщност подкрепят ЕС, са жертва на заблудата, че Европейският парламент не е нищо повече от провинциален съвещателен орган, където много се говори, но на практика не се взимат никакви решения.

Очевидно мнозина избиратели изобщо не са си дали труда да забележат, че през последните години избраният от тях парламент сериозно увеличи правомощията си. Очевидно същите тези избиратели не си дават сметка какви ще бъдат последствията за функционирането на ЕС, ако присъствието в Европарламента на евроскептици и на откровени врагове на ЕС стане прекалено голямо. Ето защо многобройните призиви към избирателите да участват във вота заслужават само поздравления.

Но целта на едни избори не е да възнаграждаваш политически избраници за успехите им. Ето защо самохвалството на Юнкер е и малко конфузно. В сегашната криза ЕС трябва да докаже, че е в състояние да вземе на сериозно недоволството на редица граждани, което се подхранва от съвсем различни източници. И да предприеме мерки. Наранената суета и упреците към другите не помагат особено.