Решаващият избор в Истанбул зависи от кюрдите?

Гласовете на кюрдите може да се окажат решаващи за избора в Истанбул. Преди шест седмици именно те наклониха везните в полза на Имамоглу. Затова Ердоган сега проявява необичайно внимание към тях. Дали ще е достатъчно?

Преди шест седмици именно вотът на кюрдските гласоподаватели се оказа решаващ. Макар и само с няколко хиляди гласа преднина, той осигури победата на кандидата от Народнорепубликанската партия (НРП) Екрем Имамоглу в Истанбул. За крехката победа на Имамоглу допринесе и прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН).

Ръководството на партията умишлено оттегли кандидатите си в някои градове и вместо това призова да се гласува за кандидата от НРП, за да се предотврати победата на Ердоган. Този план проработи в Истанбул, Анкара, Адана и Анталия, където кандидатите на НРП спечелиха с малка преднина пред консервативната ислямска Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

За кого ще гласуват кюрдите?

В Истанбул победата виси на косъм. След като изборите за кмет в Истанбул бяха анулирани, с напрежение се очаква новият избор на 23 юни. Политическите опоненти на Ердоган сега са обезпокоени, че кюрдските избиратели този път могат да проявят по-малко солидарност с опозицията. Причината: Реджеп Тайип Ердоган прави усилени опити да се хареса на кюрдските гласоподаватели.

За първи път от 2011 г. насам на лидера на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдуллах Йоджалан бе разрешен контакт с външния свят. Разрешението на турското правителство дойде неочаквано. Двама от защитниците на Йоджалан, които са го посетили в затвора, предадоха и посланието му, отправено към кюрдите: да не залагат повече на насилие, а да търсят политически решения. От 20 години насам Йоджалан е държан под строг режим на почти пълна изолация в затвора на остров Имралъ.

Без нов мирен процес

Особено в турските социални мрежи усилено се спекулира, че е възможно Ердоган да подеме нов мирен процес с кюрдите, за да си осигури благоразположението на кюрдските избиратели в навечерието на избора в Истанбул. Подобна стратегия вече е била прилагана. Между 2012 и 2015 година правителството на Ердоган полагаше усилия за мирно решаване на кюрдския конфликт, но те бяха прекратени след парламентарните избори през юни 2015 г.

Според наблюдатели, това е станало, защото по-меката позиция на управляващите спрямо ПКК накарала редица отявлени националисти да се отдръпнат от ПСР. След провала на преговорите отново се стигна до засилване на терористичните атаки от страна на ПКК, както и до кръвопролития в Югоизточна Турция.

Сега обаче няма конкретни белези за това, че турското правителство е готово да води нови преговори с кюрдите.Президентът Ердоган дори категорично заяви: „Не, за мирен процес изобщо не може да става дума“.

Не е ясно също и това дали евентуалното ухажване на кюрдските избиратели ще се отрази на изборния резултат в Истанбул. Ръководството на прокюрдската ДПН сигнализира, че ще продължи да подкрепя опозиционния кандидат Екрем Имамоглу.

Пренебрегване на народната воля

От 2016 г. насам Ердоган отстрани демократично избраните кюрдски кметове и общински съветници в общо 97 общини с кюрдско население, подменяйки ги с представители на управляващата ПСР. Мотивът за това беше, че въпросните избраници си сътрудничели със забранената ПКК. 40 обвиняеми са все още са в предварителния арест. Като коз в ръцете на правителството послужи фактът, че през лятото на 2015 г. милициите на ПКК окупираха няколко града и ги обявиха за автономни зони.

На местните избори през април Демократичната партия на народите (ДПН) успя да отвоюва от ПСР близо 50 общини. Въпреки това кюрдите не вярват, че от техния глас ще зависи нещо. Президентът Ердоган заяви още по време на предизборната кампания, че отново ще назначи административни управители на общините, ако кюрдските кандидати на ДПН постигнат големи успехи. Това неуважение на народната воля в Югоизточна Турция гневи много кюрди. Президентът Ердоган няма да успее да ги умилостиви само с един символичен жест спрямо Йоджалан.