В Русия: готови да страдат. Но не и да видят истинската причина

Русия преживява едно от най-тежките природни бедствия за последните десетилетия - опустошителното наводнение в Сибир - в района на Иркутск. Десетки загинаха, а хиляди останаха без покрив и препитание: дървените им къщи бяха пометени от водата, добитъкът е мъртъв, унищожени са зеленчуковите градини.

Изследователи от Иркутския държавен университет смятат, че катастрофата се дължи на „аномалии в контекста на глобалните и регионални климатични изменения". Те уточняват, че извънредно обилните валежи в рамките на само три дни са надвишили месечната норма на валежите 3,7 пъти.

Заради глобалното затопляне в Сибир ще има все по-чести периоди на продължителни проливни валежи, както и периоди на суша. Президентът Владимир Путин, който посети района на бедствието, също обърна внимание на промените в климата. На срещата на върха на Г-20 в Осака той припомни предупреждението на руските метеоролози, според които, затоплянето на атмосферата в Русия върви с по-бързи темпове, отколкото на други места по Земята.

Хората се концентрират над детайлите, вместо над цялото

Дали катастрофата в региона на Иркутск няма да промени досегашния скептицизъм на руснаците по отношение на климатичните промени? Дали те ще поискат от правителството си по-голям ангажимент в защита на климата? Никак не е за вярване. Твърде показателен е начинът, по който се обсъжда наводнението в социалните медии в Русия. Почти никой не желае да чуе експертите, които подчертават връзката между зачестяващите природни катаклизми и затоплянето на земния климат. Техните аргументи се отхвърлят като "глупост" и "фантасмагории".

Дискусията се фокусира най-вече над провала на местната политика за справяне с бедствия, както и над недостатъчния контрол над качеството на язовирните стени. Има и редица конспиративни теории - според някои от тях, целта е била нивото на водата да се запази високо, така че многобройните водноелектрически централи в региона да произвеждат по-евтина електроенергия за фабриките на олигарсите. Дори безогледното изсичане на гори в района на бедствието не се възприема като вредно за климата, а по-скоро като доказателство за "разпродажбата" на страната на Китай. Като цяло руските медии и социалните мрежи се фокусират предимно над детайлите, а не над общата картина; мисли се на дребно, а не в глобалното измерение на проблема.

При тези масови нагласи явно е трудно да се очаква, че Русия ще поведе сега някаква по-активна политика в защита на климата. А това, че Владимир Путин се позова на климатичните промени, навярно се тълкува като опит за извинение. В действителност и самият Путин не се стреми към прекалено активна политика в тази област. Изказвания по въпроса той прави главно на международната сцена, какъвто беше случаят с Осака, където се опитва да трупа точки пред чуждестранните си колеги и да подчертава разликата с най-големия скептик по отношение на климата - Доналд Тръмп.

Защитата на климата би разрушила сегашния руски бизнес модел

В Русия почти никой не говори за климатичните промени, за което има много проста и същевременно сериозна причина. Борбата срещу изменението на климата изисква намаляване на емисиите от въглероден двуокис, които се дължат преди всичко на изгарянето на изкопаеми горива като въглища, нефт, газ. Техният добив и износ обаче са в основата на руската икономика, те са основният източник на доходи за всички, които извличат ползи от "системата Путин", включително и за държавния бюджет, от който широката общественост получава различни плащания.

Всяка по-последователната политика в защита на климата всъщност би разрушила, или поне отчасти променила сегашния бизнес модел на Русия. През последните години Владимир Путин се отказа от някои далеч по-незначителни реформи. А хората в Русия очевидно не са готови да правят жертви в името на световния климат, който все още им се струва напълно абстрактна величина. Явно те са по-скоро готови да страдат от промените в климата. И яростно да ги отричат.