Имам човек в НАП

Коментар на Николай Облаков за сайта „Консерваторъ“

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите).

Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста конспиративни теории, чието безумие граничи само с това около покупката на новите изтребители за българските военновъздушни сили. В това информационно пресищане се изгубиха важните неща (™) от поредния скандал. А те са:

1. Киберсигурността на държавите институции е на плачевно ниво – и това не е никаква новина. Всъщност цяло чудо е, че подобни „течове“ не са далеч по-чести. И не, няма никакво значение дали пробивът е направен от митологичните руски хакери или от двадесетгодишно вундеркиндче от Пловдив. Всъщност, ако е второто положението е далеч по-тъжно и страшно, отколкото ако е първото.

2. Борисов и Горанов – през годините (особено в последната) премиерът се раздели с редица близки и важни за ГЕРБ и правителството личности за далеч по-малки скандали, често от битовизирано ниво. Един-единствен изглежда оцелява всеки един път, въпреки почти регулярните скандали – министър Горанов. Само на първо четене можем да се сетим освен за настоящия скандал и за падането на пряко свързания с министерство на финансите Търговски Регистър, субсидиите на партиите, както и за битовия, но все интересен казус с жилището му и крайната фобия от земетресения.

3. Далеч съм от мисълта, че Горанов е лош министър – напротив, чисто като финансов министър той върши по-скоро добра работа. Също така не е създал и защитните механизми. И тук идва голямото „Но“. Станалата вече нарицателна и хумористична фраза с „политическата отговорност“ тук важи с пълна сила – това е основната функция на министрите – да носят отговорност за всичко, което се случва (или не се случва) в повереното им министерство – понякога за наследени проблеми, понякога за неслучили се реформи, но когато се натрупат прекалено много проблеми те просто си отиват. Бойко Борисов има само един-единствен избор в случая, за да разсее всякакви съмнения, че всъщност Горанов е фигура, която получава заповеди от друго място, а не от Дондуков – „донесете ми главата на Василевса“

4. Един от забавните моменти беше опитът на правителството да се използва deus ex оправданието за всички проблеми на лузърите из цялата Западна цивилизация – руските хакери. На родна почва, при положение, че руските служби каквото не са поискали това не са разбрали, тази теза звучи дори още по-смехотворно от обикновено. Малко по-реалистична е идеята, че течът може да е във връзка със закупуването на американски изтребители, но и тя изглежда доста неубедителна.

5. Използването на текущия провал за забавяне или дори „отменяне“ на опитите за електронно правителство вече започна. Но не бива да бъде допускано – освен крайно необходимата публична информация (е не ЧАК ТОЛКОВА ПУБЛИЧНА) това би помогнало и за крайно необходимото намаляване на административните пречки – не само пред гражданите, но и пред митологичните чуждестранни инвеститори. Практиката това да се прави от компании с двама служители, предлагали до вчера услуги по ксерокопиране, защото са баджанаци със стринката на главния експерт, трябва да бъде прекратена.

6. PR катастрофата също е факт и дори управлението на най-разнообразни превозни средства по земя, въздух и вода от премиера на Републиката не може да я разсее напълно. В момент, когато са изтекли данните на цялото възрастно население на България, шефката на НАП е в отпуска, някак не е точният момент (ако допуснем, че такъв изобщо има) да назначиш някого завършил филиал (!!!) на УНСС (!!!) във Враца с успех под 4 начело на медийният регулатор на държавата. Споменаването на вдигане на данъците от Томислав Дончев – тоже.

7. Самите изтекли данни – извън тези включващи чувствителна финансова информация, а само ЕГН не е чак толкова страшна. Разбира се, при определено усърдие и условия могат да бъдат използвани злонамерено, но само по себе ЕГН-то НЕ Е тайна. Забавните моменти тук са три – първият е, че хора които доброволно предоставят всякакви (и далеч по-лични) данни на съмнителни сайтове, мрежи и приложения изведнъж се загрижиха за личната информация. Вторият е, че само преди година всички се втурнаха да въвеждат GDPR регламент (сам по себе си идиотски, но това е друга тема). Третият е когато съдружници със Спас от Кочериново започнаха да дават съвети за киберсигурност и защита от онлайн измами.

Най-хубавото тепърва предстои.