Блокадата на Ленинград: Всички умряха. Само Таня остана

28 декември 1941 година. Женя умря в 12 часа.

Баба умря на 25 януари 1942 година, в три часа следобед.

Льока умря на 17 март в пет часа сутринта.

Чичо Вася умря на 13 април в два часа през нощта.

Чичо Льоша - на 10 май в четири часа следобед.

Мама - 13 май в 7:30 сутринта 1942 година.

Савичеви умряха.

Всички умряха.

Само Таня остана.

Това четем в дневника на ленинградската ученичка Таня Савичева - документ, който по-късно, по време на Нюрнбергския процес, е използван като доказателство за престъпленията на нацистите.

По време на блокадата умират почти всички близки на Таня, а самата тя е едно от малкото деца, които впоследствие са спасени и евакуирани. Не след дълго обаче момичето умира. А е само на 14 години.

Според различни изчисления, над 1 милион жители на Ленинград умират по време на блокадата, продължила близо 900 дни. При това този нечовешки експеримент е всъщност напълно безсмислен - от стратегическа гледна точка Ленинград не е необходим на Вермахта. Защо тогава Хитлер решава да го унищожи? Ето какво казва в интервю за ДВ германският историк Йорг Ганценмюлер:

Йорг Ганценмюлер: В Германия дълго време е прието да се говори само за онези битки на територията на Съветския съюз, при които са загинали много германски войници и офицери. Затова митът за Сталинград например плътно е заел място в колективната памет. До 1980-те години почти не се споменава за престъпленията, извършени от Вермахта на територията на СССР - говори се само за престъпленията, извършени от СС. Нещо повече - за разлика от есесовците, войниците и офицерите от Вермахта не са смятани за престъпници. Блокадата на града преди неговото превземане дълго време се разглеждаше като обичаен метод за водене на военни действия. Забравяше се обаче, че Ленинград не е бил превзет с щурм - жителите на града просто са били оставени да умрат от глад.

ДВ: Друго ли е днес отношението към темата?

Йорг Ганценмюлер: След обединението на Германия се стигна до сливане на двете гледни точки за събитията от онези години: западната и източната. Нещо повече - стигна се до обединение на историите, а в ГДР знаеха и помнеха за блокадата на Ленинград. През 2001 година Владимир Путин и тогавашният канцлер Герхард Шрьодер положиха заедно венец на паметника на жертвите на Ленинградската блокада.

ДВ: Вие сте изучавали блокадата в продължение на години. Какво Ви потресе най-много?

Йорг Ганценмюлер: Истинските мащаби на трагедията стават видни чак тогава, когато разбереш на какво са били готови хората, за да оцелеят. Сваляли са тапетите от стените, за да си сварят каша от лепилото. Яли са плъхове и котки. Стигало се е и до канибализъм. Условията са били наистина екстремни. А особено потрисащи са, разбира се, личните спомени на оцелелите - какво им се е наложило да преживеят, как гладът е управлявал съзнанието им.

ДВ: Вие сте автор на книга, в която пишете, че блокадата е част от нацистката политика на унищожение. Какво е посланието, което отправяте към читателите?

Йорг Ганценмюлер: Ленинград не е бил в епицентъра на военните действия. Той е бил, така да се каже, част от продоволствената стратегия. В Берлин са поддържали мнението, че на територията на СССР снабдяването на Вермахта ще се осигурява само от местни източници. Което автоматично означава следното: местното население трябва да гладува. През 1941 година германците са имали сериозни проблеми със снабдяването на армията и затова изобщо не са се интересували от въпроса за изхранването на 3-милионния град. Най-лесно било всички тези хора да бъдат пожертвани. А и издадената от Хитлер заповед гласи Ленинград да бъде изравнен със земята - без да се уточнява какво да се прави с цивилното население. Когато германците стигат до Ленинград, става ясно, че жителите няма как да бъдат изхранени, а евакуирането им би било твърде продължително, сложно и скъпо. Затова решават да "отрежат" града от снабдяването. И да оставят жителите му да умрат от глад и болести.

ДВ: Но защо Хитлер решава да унищожи именно Ленинград?

Йорг Ганценмюлер: За него е било много важно да унищожи всички големи градове. Говорейки за Москва, той винаги споменавал и Ленинград.