Паниката е обоснована, защото се мълчи!

Вълната от страх пред „срива“ на лева, която Менда Стоянова предизвика, е обоснована. Най-вече защото нереалната му стойност е факт и повечето хора го знаят. Закон за националната монета обаче не се обсъжда в петък след работно време, а пред всички и на светло. В противен случай, впечатлението, че се върши нещо нередно взима надмощие над реалността. Менда Стоянова е завършила института „Карл Маркс“ и от нея не могат да се очакват курсове по финансова педагогика.

Това коментира в профила си във „Фейсбук“ Божидар Чеков.

Настоящата стойност на лева спрямо марката и в последствие спрямо еврото е фиксирана преди 20 години. Междувременно България стана член на ЕС и с влизането си, страната е направила заявка за приобщаване към Еврозоната. Това е периода на икономическия „преход“, порочен за едни, успешен за други, но извървян безвъзвратно.

Няма никакво съмнение, че днешният лев не отговаря на фиксираната преди години стойност. Той е надценен, защото съотношението с еврото е определено административно, извън правилата на пазарната икономика. По времето на „комунизма“, политбюро беше решило, че един долар струва 2лв. Като всяко административно решение, около магазините на КОРЕКОМ пламна търговия на черно с чужда валута. Пазарната икономика, макар и нелегална си каза думата. Доларът се продаваше между 3 и 5 пъти над определената от държавата цена. Днес съотношението няма същите размери, но разлика между договореното през 1999 година и пазара е факт. Най-беглият поглед между икономическото развитие на Германия и България е достатъчен. Темповете на инфлацията в двете страни не са в полза на София. Поради това темата за стойността на лева обезателно се нуждае от обсъждане, в което всички плюсове и минуси трябва да бъдат сложени на масата и на разбираем език да бъдат достъпни за цялото българско общество.

Първото доказателство, че левът е надценен е безпокойството от сриването му. Защо никой не се плаши от спада на еврото и долара? Защото цената е пазарна, а не административна. За да се разграничат губещите от печелившите сектори от настоящата „стабилност“ на лева и се предвидят евентуалните последствия, са достатъчни конкретни примери. Най-много са засегнати от „скъпия“ лев производителите на български плодове и зеленчуци. Те изнемогват от вноса идващ от нашите съседи. В една друга посока, се чуват оплаквания от потребители, че някои хранителни стоки са по-скъпи в България отколкото в Германия, Холандия и другаде. Настанили се на българския пазар, без реална конкуренция, няколко немски вериги от хранително - вкусовата промишленост, просто ползват „скъпия“ лев . Защо българските работодатели не искат да чуят за увеличаване на заплатите? Тяхното оправдание е, че заплатите ще вдигнат цените и ще направят стоките неконкурентноспособни. В последствие на това обяснение, българските заплати остават най-ниски в Европа. Не е това истината обаче, а надценения лев! Ако българската монета, намери реалната си стойност, пътят за увеличаване на заплатите ще се отвори.

Най-губещи в евентуалния спад на лева ще бъдат кандидат купувачите на имоти по „Лазурния бряг“ и „Испанската ревиера“. Потоците от туристи към „Малдивите“ и „Халкидики“ също ще намалеят. За сметка на това пред „Къщите за гости“ ще се открие възможността да заработят по истинското си предназначение.

Реалната заплаха засяга спестяванията и пенсиите. Промяната на стойността става следствие на договаряне. Пред българските представители се откриват различни възможности за защита на всички уязвими от промяната сектори - депозити, кредити и пенсии. Държавата разполага с различни лостове за компенсиране на едните или другите. Подобно на фалита на КТБ, влогове до 100 000 лева могат да бъдат защитени от гаранционният фонд. Тези които държат милиони в банката, ще прежалят десетина процента за общото благо и ще вложат еврата си някъде по-близо. Едва ли членовете на еврозоната желаят да измучат кръвта на българските пенсионери.

Парещ за националното достойнство е въпроса - „Как така други ще решават стойността на родната валута?!“ Това е струна, която популистите ще дърпат до скъсване. Ето защо нещата трябва да бъдат обяснени спокойно, с всички плюсове и минуси. Когато някой кандидатства за влизане в затворен Клуб, съвсем нормално е членовете му да поставят изисквания към желаещия да се приобщи към тях. Конкретно какви са правилата? За известен период от време, местната валута ще „плува“ в границата между плюс и минус 15%. Тази цифра в никакъв случай не е катастрофа. Настоящата паника пред поевтиняването на лева, е напълно излишна. По неразбираеми причини, не се казва най-важното. Намирането на реалната стойност на съотношението между еврото и лева ще даде тласък на българския износ, който в момента е изключително хилав. Една от причините за липсата на инвестиции е именно тази. Защо да се влагат пари в България, ако продукцията е непродаваема?

Контрола върху произхода на парите и тяхното движение също ще бъде различен от досегашния. Ако се огледате внимателно, кой най-много се съпротивлява срещу въвеждането на еврото, ще забележите, че това са "тези" с големите коли и луксозните апартаменти. Много ясно е защо.

Може би има хора, които трудно разбират позицията ми. Препоръчвам им, да консултират списъка на клиенти на СОТ в Драгалевци и Бояна. Ако го направят, ще се убедят, че 100% от този списък са против въвеждане на еврото.

Тревогата, че „други решават стойността на лева“ има и обратна връзка, за която също не се говори. Когато кандидатът бъде окончателно приет, членовете на еврозоната се ангажират да му помагат при всички евентуални финансови сътресения. „Един за всички и всички за един!“ Този взаимноспомагателен закон, спаси южната ни съседка Гърция от фалит.