Путин и властта - докато смъртта ги раздели

Вече никой не може да надмине Путин: той би могъл да остане президент на Русия, докато навърши 84 години. Как ли ще изглежда страната през 2036? Константин Егерт рисува мрачна картина.

Класическото произведение на Пушкин "Борис Годунов", публикувано през 1831, започва с една сцена, в която жителите на Москва - и благородниците, и обикновените хора - се събират пред портите на един манастир. Главният герой, който е шурей на починалия цар Фьодор, се е затворил в светата обител. Царят не е оставил свой пряк наследник и Годунов се преструва, че не иска да заеме престола, предлаган му от Съвета на болярите. Първоначално той инсценира своето нежелание, но по-късно "приема" молбата на масите да се възкачи на престола.

По произведението на Пушкин, чието действие се развива в края на 16-и и началото на 17-и век, по-късно Модест Мусоргски създава световноизвестната си опера. Творбата се превръща в едно от най-добрите практически ръководства за руската (и въобще за авторитарна) политика.

Във вторник Владимир Путин влезе в ролята на Годунов: той се остави да бъде "убеден" от депутатите в Държавната дума, че било добре за стабилността на Русия да се нулират неговите досегашни управленски мандати. През 2024 година ще изтече неговият четвърти и, според Конституцията, последен възможен президентски мандат. Сега обаче нещата се променят: след като досегашните мандати се нулират, Путин ще може да се кандидатира за още два и да остане в Кремъл до 2036 година, когато би навършил 84 години. Конституционната поправка, предвиждаща нулирането, беше предложена от Валентина Терешкова - първата космонавтка в света, която се радва на голяма популярност сред сънародниците си. От тази гледна точка това беше един много умен пиар ход на Кремъл.

Смиреният Путин

Само час по-късно Путин (чиято програма обикновено е запълнена за месеци напред) се появи лично в парламента и демонстрира пълно смирение. Той обяви, че ще приеме предложението, ако преди това Конституционният съд на страната потвърди законността на тази стъпка. И ако на насрочения за април референдум, който няма задължителен характер, руските избиратели одобрят предложената от самия Путин конституционна реформа. А тъй като тя предвижда и повече социални плащания за по-бедните руснаци, няма никакво съмнение, че руските граждани ще подкрепят предложението. Ако ли пък не, тогава властите ще се погрижат да осигурят "правилните" резултати - чрез обичайните лостове за манипулация на избирателните списъци и пускането на съответните бюлетини в урните.

По-трудно би било да се осигури одобрението на конституционните съдии. Така например през 1998 година същият този съд отказа да нулира управленските мандати на Борис Елцин, въпреки че първият му мандат беше на един междувременно разтурен правен субект - той беше избран за президент на една от съветските републики, а не на независима държава. Освен това през 1993 година Русия прие нова конституция. Сегашните конституционни съдии обаче се славят с това, че винаги изпълняват желанията на Путин. Да не забравяме и това, че руското правосъдие не се позовава на съдебна практика и следователно съдиите лесно биха могли да кажат, че "преди е било така, но днес е друго".

Доживотен президент?

Демонстративно Путин отхвърли предложението на един депутат да отпаднат всички ограничения по отношение на президентските мандати. Новите конституционни поправки предвиждат два мандата по шест години. Така Путин става единственият, управлявал толкова дълго, и се превръща в един вид "бащица на народа". На теория поправките представляват прогрес, тъй като според сегашната правна уредба държавният глава има право на два последователни управленски мандата - но не еднократно. Путин веднъж вече използва тази вратичка, когато през 2008 година - след изкарани два президентски мандата - за кратко си размени мястото с тогавашния министър-председател Дмитрий Медведев.

Като се има предвид сегашната му възраст (през октомври той ще навърши 68 години) новите поправки де факто биха направили Путин доживотен президент - стига той да го иска. Първоначално това ще му донесе известни предимства, но в дългосрочен план ще си навлече неприятности.

Путин още веднъж се доказа като неоспорим център на политическия живот в Русия. Сега, когато всички във и около Кремъл ще започнат да гадаят кога Путин ще се откаже от президентското място и на кого ще предаде поста, подмазването сред представителите на тъй наречения политически елит ще достигне нова връхна точка. Путин сложи край и на неяснотата, която настъпи след 15 януари, когато обяви предложението си за конституционни промени. Сега той ще получи повече власт, без обаче официално да носи отговорност за икономическата ситуация в страната. А тя сигурно ще се влошава, след като миналата седмица Кремъл влезе във война със страните от ОПЕК.

Бъдещето не е особено розово

В по-дългосрочна перспектива нещата не изглеждат никак розови. И понеже ядрото избиратели на Путин, които са родени още по съветско време, постоянно се свива, все по-трудно ще бъде да различаваме между стабилност и стагнация. А хората в големите градове като Москва, Санкт Петербург и още десетина други места, където се прави руската политика, ще знаят, че конституционната реформа нарушава не само духа, но и буквата на закона. Част от тях вероятно ще избяга от страната, а това ще отслаби още повече икономическия и интелектуален потенциал на Русия.

Онези, които ще останат, ще се тревожат все повече. По-младите в управленския кръг на Путин няма да останат особено доволни от перспективата да търпят още 15 години застаряващия си ръководител, както и старците в неговия вътрешен кръг на властта. Засега не се очертават вътрешни битки за власт както по времето на Сталин, но занапред това не е изключено.

Като поставя знак за равенство между "стабилност" и "Путин", президентът поема огромно бреме на плещите си. В хилядолетната история на страната то нерядко се е оказвало непосилно за човека, поел тази отговорност. Просто прочетете Пушкин.