Гоце, когото не успяхме да разделим!

Материал на Неделчо Михайлов за Varna24.bg

9 години по-късно:

1912 година, края на октомври месец.

България е във военна треска. Армията ни е на път да изпълни мечтата на няколко поколения революционери – всичко българи да живеят в една свободна държава.

На път сме да задраскаме Берлинския договор и да поправим грешката, направена при Съединението – да си приберем обратно Македония и Одринска Тракия.

Било е време за невъзможни мечти и невъзможни неща.

Точно такова гениално и невъзможно нещо правят героите на тази история. Имената им са вплетени неотменно и в съдбата на живия и мъртвия Гоце Делчев.

Те са : великият поет Пейо Яворов и войводата Михаил Чаков. Заедно с Йонко Вапцаров (баща на поета Никола Вапцаров) и още един легендарен войвода от ВМРО - Христо Чернопеев.

Четиримата са в бойна чета на ВМОРО, която помага на българската армия. Военните операции са в Северна Гърция (по-скоро Южна България…). Изтикват се турските войски и се завземат важни населени места. Командир на македонската чета е старият другар на Гоце – Чернопеята.

Яворов пък вече е избран за кмет на току що освободения град Неврокоп.

Днес градът се нарича… Гоце Делчев!

Не остава в канцеларията си… Продължава борбата.

Предстои битка за освобождаването на град Кавала. Командването на армията ни се колебае за пряка фронтална атака. Тогава се намесва ВМОРО. Пейо Яворов предлага безумно дързък план.

Заедно с Михаил Чаков, Вапцаров и Чернопеев, облечени с униформи на български офицери, влизат в Кавала на коне. С хитрост, без нито един изстрел убеждават солидната турска военна част да се предаде. Турските войски слагат оръжие. Яворов държи емоционална реч от балкона на конака. След ден пристига българската армия…

Шест години преди това, Михаил Чаков ще изрови костите на Гоце и ще ги скрие в черквата на село Баница.

Осем години преди това Яворов ще е издал биографичната книга "Гоце Делчев“.

Девет години по-рано Гоце Делчев е убит.

Убит е в сражение с турска редовна част на 4 май 1903 година. Ръководител на турската част е неговият съвипускник от Военното училище в София Хюсеин Тефиков. Преди битката Тефиков произвежда отдалече три изстрела, за да сигнализира четата, за да могат да отстъпят и се спасят. Но това предупреждение от бившия съученик не е разбрано от Гоце…

Ако търсим някаква хронология или приемственост на българските революционери Гоце Делчев е от второто поколение български апостоли и революционери. И със сигурност – най-забележителния от това поколение. Първото поколение, родено пред 30-те и 40-те години на 19 век – поколението на Левски, Ботев, Бенковски, донякъде реши своята историческа задача – свобода за българския народ, макар и постигната по косвен начин и чуждо участие. Не се сбъдна мечтата на Дякона Левски за "чиста и свята република“. Проработи планът на Бенковски с неговото пророческо "Моята цел е постигната вече! А Русия -нека заповяда!“, докато гледал горящото Панагюрище.

Второто поколение – родено около Освобождението трябваше да приключи този процес – да консолидира българския народ в една държава. Това, за съжаление, не става. В името на това България губи последователно няколко въстания, три войни. Националната кауза пропада…

И остава един Гоце, все още неразделен между България и Македония. Пардон, Северна Македония…

Днес костите на великия Гоце се намират в свидната му Македония.

Пътували са за повече от столетие през три държави – през Сяр, Баница, Ксанти, Пловдив, София, Симитли и спрели в Скопие, и в този мъчителен път сякаш иска да ни подскаже, че не сме дочели до края балканския си буквар.