Анна Заркова: Все още изборът е наш

Коментар на Анна Заркова във "Фейсбук"

Какъв ден е 2-ри септември? Това е ден, определящ за живота ни с години напред. В този ден стотина случайници - изпълзяли като охлюви до върха на държавната власт – се събират в Парламента, за да си покажат рогцата.

За да се подиграват с Конституцията на България. Защо им е да го правят?
За да покажат на света, че ние, които сме ги пуснали във властта, докато сме зяпали в турските сериали, не само сме прости, ами сме по-прости от тях.

И че сме по-страхливи и по-мекотели, и по-гузни, и не по-малко лакоми и мързеливи, и оцапани от тях, накратко – че ние сме стадо, а те са овчарите, които имат право да ни пасат, да вземат евросубсидии за ливадите, да ни натирват където си щат, да ни стрижат и доят.

Те искат да покажат, също така, на малцината честни, умни и образовани народни представители, че са си сбъркали мястото – че Народното събрание не е място за отговорно законодателство, а е развъдник за плужеци на корупционна храна, в който не лапаш ли, а роптаеш срещу лапачката, ще те оплюят и удавят в кал.

А ето и най-важното, което искат те да сторят на 2 септември – да си гласуват 5 месеца време, в което да превърнат и идните избори в шменти-капели.
Те искат, но народът дава. Все още изборът е наш – той е личен и е сега – да бъдеш недоволен човек или доволна овца.