"Приносите" на Людмила

Миналата седмица протестиращи нарушиха реда на форума, посветен на Л. Живкова. Той е поредният опит за прикриване на престъпленията на комунизма, казват те. Как чуждестранните участници в него коментират случилото се, разказва Дойче веле.

Става въпрос за конференцията "Културното отваряне на България към света", посветена на "цивилизационните приноси" на дъщерята на диктатора Живков и 70-годишнината от рождението ѝ. Призивите за "повече плурализъм", отправени от организаторите на форума, бяха заглушени от лозунги като "Людмила Живкова е комунистка, а не народен будител!" и "Живкова при Живкови, а не при студентите". Във връзка със събитието посланикът на България в ООН Стефан Тафров написа: "Все едно германски университет да организира форум във възхвала на някое нацистко величие или неговите отрочета".

Австрийският историк проф. Петер Бахмайер, участвал във форума, не споделя мнението на Тафров. "Навремето тя представи във Виена изложби за тракийското изкуство и старите български икони, а това си беше патриотична пропаганда", казва известният австрийски българист. "Комунизмът беше неправилен, но Людмила направи много за популяризирането на България в Австрия. Тя беше доктор на науките и е публикувала редица статии", казва още гостът от Виена. Явно за него няма значение обстоятелството, че дори когато е на върха, Живкова не спасява нито един от попадналите под ударите на режима инакомислещи, много от които са именно дейци на културата. Именно тогава, през 1978-ма, се изпълнява и показната екзекуция на безумно мразения от Живков и режима му писател Георги Марков в Лондон.

Какво промени "будителката"?

Всъщност какво се случва по време на афишираното като "бляскаво за българската култура" време между 1975-та и 1981-ва? В началото на приписвания на екстравагантната дъщеря на диктатора "златен период" не кой да е, а новоназначеният министър на външните работи Петър Младенов прави публично поразяващото си откритие, че "западните ни партньори съзнателно ни тласкат към уреждани от тях изложби за старото изкуство по нашите земи, за да ни отклонят по-късно от достиженията на социализма". В началото на 1980-те години пък Четвъртият конгрес на българската култура постановява, че "дружбата със съветските народи е крайъгълен камък в културното развитие на НРБ".

Особено трагични са финансовите резултати от изтеклите през широките пръсти на диктаторската щерка и одобрявани от баща ѝ харчове за екстравагантни, а в много случаи налудничави "мероприятия" по света за "популяризиране на социалистическата култура на Запад". Те са непосилни и дори пагубни за намиращата се вече в перманентна криза соц-икономика.

По данни на проф. Евгения Калинова от Софийския университет, само за шестте години управление на "принцесата" бюджетът за култура на НРБ е набъбнал три пъти. Според разследванията по делата за повсеместните "отклонения" на огромните валутни средства, отпуснати за честването по света на 1300-та годишнината на България, едва една трета от тях са изхарчени по предназначение, а останалото е задигнато от придворната свита на "принцесата".

Раздяла с комунистическото минало? Точно обратното!

"Имам спомени и наблюдения за Людмила Живкова и нейните дела от времето на специализацията ми в София през 1976-1977 година. Тогава ми направи силно впечатление, че тя се опитваше да копира външността и маниерите на британската кралица Елизабет Втора. Държеше и някакви "езотерични" речи на някакви културни конгреси", спомня си историкът проф. Щефан Трьобст от университета в Лайпциг. Той казва, че сега е абсолютно невъзможно в Германия да бъде честван например деец на нацистката култура и пропаганда.

Германският историк е на мнение, че в образа на "принцесата" прозира сериозно раздвоение. От една страна, роднинската и властова позиция на Живкова ѝ дава възможност да води нетипична културна политика за сталинистката епоха, която представлява. Подобно своеволие не би могло да се случи в "правоверното" комунистическо ръководство на ГДР. От друга страна, трескавите инициативи и харчове на "принцесата" с нищо не спомагат за придаването на по-човешки вид на диктатурата, която тя и баща ѝ ръководят. "Да, тя беше като двуликия Янус", обобщава ученият.

Проф. Трьобст вижда и съществени разлики в хода и посоката на процеса на декомунизация в България и Източна Германия. "Ние работим много интензивно над историята и преодоляването на комунистическото минало в бившата ГДР - неща, които се различават доста от носталгията по комунизма. В България виждам, че нещата се развиват в обратна посока. Дори българските ми колеги – политолози и историци – проявяват носталгия към комунистическите времена, особено към 70-те години на миналия век, когато Людмила Живкова е давала много пари на БАН, университетите и културните институции."